Джил Флинт в ”Нощна смяна”

23 януари 2020 | 12:58 Дачев
От 17-и януари 2020 г., всеки петък от 21:00 часа, AXN излъчва по два епизода от медицинския сериал „Нощна смяна("The Night Shift"), в който група от бивши армейски лекари дават нощните смени в спешно отделение. Това, което се случва по време на техните смени е всичко друго, но не е обикновено... 
 
В ролята на младата д-р Джордан Алекзандър е актрисата Джил Флинт (Jill Flint), позната в киното от филми като "Гардън Стейт", „Жените“, "Кадилак Рекърдс" и „Невероятният Спайдър-мен“, а в телевизията - от сериали като "Закон и ред: Умисъл за престъпление", "Клюкарката", "Сестра Джаки", "От местопрестъплението: Маями", "Елементарно, Уотсън", "Добрата съпруга", "Лекар на повикване", "Бул" и др.
 
* * * * * * *
 
Действието на „Нощна смяна“ се развива в болница. Сега, когато играеш тази роля, усещаш ли разликата между парамедиците от бърза помощ и лекарите, които работят в отделенията?  
 
Джил Флинт:
- Аз идвам от семейство на пожарникари, парамедици и военни. Брат ми беше парамедик дълго време, също както и майка ми, когато бях дете. Изпитвам огромно уважение към професията. На мен, обаче, ми става лошо от кръв и не понасям игли. Болестите, смъртта и всичко свързано с тях ме плашат, но намирам науката за абсолютно завладяваща. Обожавам медицината! Изпитвам огромен респект към всеки, който е избрал медицината за своя професия, особено работещите в спешната медицинска помощ, където решения от които зависи човешки живот се взимат в рамките на няколко секунди. 
 
Разликата е между живота и смъртта, трябва бързо да разбереш какво се случва и в крайна сметка да успееш да опазиш пациента си жив, докато го поемат колегите, които ще продължат борбата за живота му. И тук идва разликата между работещите в бърза помощ и специалистите в дадена област от медицината. При тях идват пациенти с оплаквания по тяхната специалност, а при тези от спешното идват всякакви хора с всякакви болки и проблеми. Дали се преструват или е нещо наистина сериозно трябва бързо да разбереш, вършиш много следователска работа и всичко това е в движение. 
 
Безкрайно уважавам и медицинските сестри - те са героите в сянка на болниците, те са тези които дават безкрайни дежурства, те работят наистина здраво, те са буквално гръбнака на медицинската общност. Докато правех проучванията си за сериала разбрах, с какво количество от информация боравят медицинските сестри, те трябва да знаят практически всичко, което е впечатляващо!
 
Какво е отношението ти към твоята героиня? Почувства ли се удобно в кожата ѝ с времето, което прекарваш като д-р Джордан Алекзандър?
 
Джил Флинт:
- Това, което обикновено се случва в подобни телевизионни проекти е, че почти никога не знаеш накъде отива героят ти, какво развитие ще претърпи в следващите минути. Това, което знаеш е базата, неговата основа, която обаче непрекъснато търпи развитие и промени, за които ти обикновено научаваш, когато ти връчат сценария на епизода. Така че опознаването на героя ти обикновено се случва постепенно, даваш каквото можеш от себе си за да го подобриш и да му придадеш стойност и развиваш особени чувства към него.

Аз например се оказа, че ставам нещо като ангел хранител на Джордан. Опитвам се да я предпазвам, да я пазя от лоши избори, да я защитавам така, както човек се отнася към по-малката си сестра или към най-добрия си приятел. Тези чувства, които се зараждат към героите, според мен са неизменна част по пътя към изграждането на един витален, търпящ развитие, жив герой в днешно време. 
 
Видяхме едни кървави ръкавици...
 
Джил Флинт:
- Ръкавиците са към една сцена, която си е чиста лудост! Пациентката ми е простреляна, държи се като откачена, крещи по мен, агресивна е, а аз искам само да погледна раната, за да мога да ѝ помогна...
 
Какво би искала да видиш в героинята си в процеса на работа?
 
Джил Флинт: 
- Тя е много добра в работата си, но никаква я няма що се касае до романтичната страна на живота ѝ.  Много бих искала да я видя, как отделя повече от времето си и се фокусира по-внимателно върху следващата стъпка във връзката си. Давам си сметка, че това звучи повече като съвет към приятелка, нещо като: „Трябва да забавиш малко темпото!“, но аз винаги много се вълнувам от това, което предстои на героинята ми и къде ще я отведе следващият сценарий.
 


ИЗБРАНО