Карбовски ще бъде руснак в следващия си живот

„Обещавам, че в следващия си живот ще бъда руснак!" - заявява Мартин Карбовски в едно предаване за музиката в предаването "Отечествен фронт"
В първата събота на септември изданието на социалния ъндърграунд „Отечествен фронт” е музикално - посветено е на музиката на руската група „Любе”, която често звучи в предаването.

„Ще ви покажа една група, която е вдъхновение за мен и екипа ми!”, разказва Мартин Карбовски. „Показвам ви руснака от ансамбъла „Любе” -  великия певец Коля Расторгуев. Той ще ви предаде странен урок по руска душевност и имперско самочувствие!”
Това е първото интервю на Николай Расторгуев, правено преди години, пазено като архив в екипа на „Отечествен фронт”. За него трябва да благодарим на г-н Ованес Малик-Пашаев. Тогава, преди първия концерт на „Любе” в Каварна, Николай Расторгуев бе на хемодиализа във варненската болница в очакване на бъбречна трансплантация. Днес фронтменът вече има нов бъбрек и е чест гост в България.

„Вместо да търси спокойствие тогава, руснакът даде това интервю.” – разказва Карбовски. – „В него той каза нещо учудващо: „Сигурен съм, че България я чака голямо бъдеще!”... На някой това предаване може да се стори като носталгия към социализма. Но това ще е грешка! Говорим за нещо, което се нарича руски дух, част от който са забравените Пушкин, Лермонтов, Блок, Достоевски, Толстой, както и днешните Путин и Медведев. Не всички руснаци са социалисти. Днес руснаците са по-велики от всякога. Те са като българите - почти са като нас - просто нямат „малкостта” в себе си. На нас от деца ни се казва каква малка и жалка държава сме при положение, че сме колкото Австрия. Но това го знаете, усещате го... Седим с Коля Расторгуев и той пие коняк, а аз търся разликата между българи и руснаци... Завиждам на руснаците! Обещавам, че в следващия си живот ще бъда руснак! Те пият колкото нас, но пък правят, каквото си искат. Ето това ми липсва наоколо!"

„Как же так?” - това повтаряше Николай Расторгуев, докато говореше с мен. Аз му обясних, че след падането на социализма падна и гордостта на българите. Разказах му, че въпреки че сме били под турско робство, днес най-слушаната музика от българите е подобна на турския кючек. Казах му, че въпреки че пием много, ние не сме свободни хора. Оплаках му се аз от българите на този руснак, а той ме гледа с недоверие – „Как же так?”...
Надявам се аз да греша! Расторгуев ми кажа, че греша, когато не съзирам националната гордост у българите, както при руснаците. Не успях да му обясня, че националната гордост трябва да има носители - повече носители от това, което са гербът и знамето. Гордостта и свободата откъм руснаците наспорти малкостта и търпежа на българите. Ние не сме руснаци! А нямаше да е зле да бъдем! Поне да се поучим на някой неща от тях. Примерно на непокорство, широта и дързост. Но да не се ругаем. Просто нашият свят е тесен, техният - широк. Всеки си избира света, в който да живее. Спасибо, Коля, за этот разговор!”

 „Отечествен фронт”, събота, 4 септември 2010 г., 18:00 по Нова телевизия