Новият сезон започва
в четвъртък вечер - от 21.30 часа по bTV с проблемите на млада жена
(в ролята - Силвия Радулова), която не спира да се оплаква от връзките си с мъжете. Те все се оказват неподходящи и се разделят с нея.
Случаят, взет от практиката на психолога Ани Владимирова, се оказва породен от свръхамбиция, която се изразява в желание на жената да стане по-добра в това, което мъжете в живота ѝ обичат да правят.
За да подкрепи посланието на предаването ("за всеки проблем има решение"), още в първия епизод на третия сезон на „
Истински истории” - чрез нетрадиционното за този тип формати „камео” участие - се включва пиарът и бивш тв водещ
Ива Екимова.
В този сценарен похват известни личности се появяват за кратко в сцена от епизодите, най-често без реплика и без видима роля в историята. Освен Ива Екимова, по този камео-начин предаването ще подкрепят още Иво Танев, Кристина Патрашкова, Кали, Кристо, Ваня Червенкова и други, които зрителите ще видят в следващите издания на предаването.
Популярни имена застават зад посланието "Заслужавате щастлив и пълноценен живот. За всеки проблем има решение, достатъчно е да направите правилната крачка и да не останете там, където сте." За да няма съмнение за намеса в стопроцентовата достоверност на всяка история от практиката на психолога, звездите се изявяват за по-малко от минута и то като статисти.
„Истински истории” ще се излъчва в четвъртък и петък.
* * * * * * *
Интервю с Ива Екимова от сайта btv.bg:
Защо прие поканата на екипа и участваш в епизода?
Причината да приема поканата на екипа и да се включа в епизод от поредицата "Истински истории" се корeни в симпатиите ми към формата и начина, по който представя истинския живот и проблемите в представените истории, подкрепени от коментара на специалиста Ани Владимирова.
За какво се разказва епизодът с твое участие?
Епизодът, в който участвам, разказва историята на две момичета, които са привлечени от един мъж. Любовният триъгълник се оформя на тенис корта, където той е инструктор, а те - негови курсистки.
Кои, според теб, са най-често срещаните психологически проблеми, които сякаш българинът е приел за "житейска норма" и неизбежна част от ежедневието?
Житейските проблеми, които българинът е приел като норма, могат да изпъстрят професионалната палитра в областта на психоанализата. Народопсихологията ни не предполага насърчаването на външна намеса в интимното пространство на взаимоотношенията в едно семейство, независимо от формата му. Докато световната практика търси решение на непреодолими проблеми в семейната среда, насърчавайки членовете му да се развиват в писхологически и емоционален аспект, тук в България това все още се смята за болест, за която не бива да се говори. Форматът "Истински истории" открехва прозореца, през който влиза свежият въздух на промяната на нагласата към този процес, защото той е свързан не само с психичното здраве, а и с израстването и индивидуалното развитие.
Вярваш ли, че след определена възраст човек наистина може да се промени напълно?
Убeдена съм, че човек, ако има желание да израства, дава шанс на себе си да се промени напълно. Не само това, а и да подобри качеството си на живот по начин, който да го направи по-добър партньор, родител и по-ефективен член на общността, в която живее.
Разкажи някоя случка от БГ реалността, която те е шокирала и чиито герои задължително трябва да се обърнат към психолог.
Един от най-често срещаните проблеми в обществото ни е в областта на домашното насилие. Недопустимо е този проблем да седи встрани от битието на микрообщността, съставена от родителите и приятелите на жертвите в този процес. Както потърпевшите от домашно насилие, така и агресорите в тази среда, задължително трябва да потърсят помощ. Това е процес, върху който е нужно да се работи, да се говори за това и да не се допуска в обществен план да има хора, които да стават жертва на домашно насилие.
Мислиш ли, че гледането на телевизия наистина може да е форма на терапия за зрителите?
Гледането на телевизия в годините променя амплитудата на полезност, която му се приписва. Днес този процес е в много по-малка степен полезно терапевтичен. Общоприета истина е, че телевизорът е студеният символ на семейното огнище. Не мога да твърдя, че насърчаването му е необходимостт, но съм сигурна, че има полезност в предавания като "Истински истории", защото те дават различната гледна точка на човешката съдба. Докато скриптирането й във филми и документалистика подсказва една отдалеченност и безсубектност на историята, то съпреживяването на близки до зрителите събития могат само да дадат тласък в търсенето на ефективни решения и подобряването на междуличностните взаимоотошения.
Как би насърчила някой наш уплашен, нещастен и беден зрител да потърси път към щастието и промяната? Всеки ли може да живее добре?
Всеки може да живее добре, ако е осъзнат, търси решения и възможности за психично и личностно израстване. Днес този процес не е занимание самотно. Напротив. Днес е много по-лесно и достъпно търсенето на средства и ефективна методология по пътя на духовното, психично и устойчиво развитие на личността. Нали все пак осъзнаването на проблема е половината от неговото решение. Насърчаването в съвремеността минава категорично през личния пример, подплатен от съпричаността, емпатията и желанието за помощ, подкрепа и утеха. Успешните общества се развиват групово, не поеденично. Както казва Хенри Форд, "Успехът е в това да дадеш на света повече, отколкото той е дал на теб."
