Едно от неразбираемите неща на територията, на която живеем, неразбираемо за другите хора и нации, е децата ни, образно казано, да се кърмят цял живот. Всеки родител у нас иска да осигури на детето си къща, образование, работа, ако може да му осигури и жена, и потомство... На Запад всеки след 16 години знае, че ако загуби работата си, утре няма да може да си плати наема. У нас всеки след 16 години знае, че винаги може да се наспи и наяде в мазето на майка си и баща си, където са компотите.
В това отношение българите стигат до извращения. Липсата на прогрес според тези обичаи е очевидна. Ние сме неудачници по света и у нас. И има причина за това.
Дора е на 63 години, от Велико Търново. Преди десет години заминава за Атина с туристическа виза и остава там нелегално повече от две години. Дора е една от хилядите българки чистачки в Гърция: „Доста много изстрадах през тези десет години. Моите родители, Бог да ги прости, ако знаят, че съм тук, ще се преобърнат в гроба! А за теглата и мъките, за унижението, което понасяме – никога нямаше да ми позволят да дойда в тази страна и да работя тази черна работа!” В тежките моменти Дора се чувства като самотен воин и се пита защо все още е там. Отговорът е – заради децата! В продължение на всичките тези години Дора работи на две места и изпраща пари на дъщеря си, която учи в Австрия, на сина си и на съпруга си. И се чувства длъжна да го прави: „След като не работят и няма работа за тях, как няма да помогнеш!”
Сега на Дора й е трудно да плаща дори собствените си разходи в Гърция – заради кризата, заради факта, че след счупване на ръката не може да работи така, както преди и най-вече заради един голям дълг! Дора изтегля 6 хиляди евро кредит от гръцка банка, за да плати сватбата на 34-годишната си дъщеря, която се омъжва за австриец и заминава да живее в Австрия. Сватбата става хубава и Дора е щастлива: „Направо стана приказка! Нали знаете – ние българите обичаме да помагаме цял живот на децата си. Може би това е грешка.” За да изплати кредита, Дора ще трябва да работи още пет години. И тя знае, че никой няма да й построи паметник за това: „Паметникът ми е в България – платила съм си там вечния гроб. Моят живот вече отмина, не ми е жал за него. Ако ми е писано да се върна в България, защото не съм в първа младост - вече съм в третата възраст и не знам какво ще ми отреди съдбата. Дали тук ще затворя очи или ще мога да се върна в България? За което ми е толкова мъчно...”
Семейството на Дора живее във Велико Търново. Синът й Румен и снаха й работят срещу минимално възнаграждение. Румен не е много убеден дали някой ден би направил същото за децата си.
Съпругът на Дора - Георги изпитва вина, че жена му е в Гърция сама: „Тя е там, ние сме тук. Нямаше друг изход тогава. Тя се стреми да ни спасява, ние се мъчим да се спасяваме някак си, но тя няма тази голяма финансова възможност, както най-напред примерно имаше. Тя иска на всичките да даде по нещо от себе си, то за нея нищо не остава! И един ден няма да получи същото – сигурен съм.”
„Емигранти”, понеделник, 8 март 2010 година, 21:00 часа, Нова телевизия
