Евгения Марчева: използване на кратки изречения

21 юни 2018 | 18:59 Дачев
Интервю на Жени Марчева, лице на "Тази събота и тази неделя" по bTV, за webcafé.bg:

- Преди година Microsoft публикува изследване, което показа, че средната продължителност на човешката концентрация е паднала от 12 на 8 секунди. Как би обяснила най-важната новина от последната седмица в 8 секунди на публиката си?
"Белене ще се строи, освен ако не се строи", мисля, че секундите са 5. Или „МВР на крачка от залавянето на опасен престъпник, той умира предварително". Това са 6 секунди.
Или „Тръмп и Ким Чен-ун вечерят в Сингапур, светът плаща сметката". Златно правило в журналистиката е използването на кратки изречения. В деня, в който целият европейски елит се беше събрал в София, колега ми разказа как сутринта във фризьорския салон клиентите коментирали, че Цариградско шосе е блокирано заради визитата на Тръмп у нас. Вероятно хората са чули Туск, но Туск/Тръмп...важното е, че е нещо с Т.. :) 
 
- Къде изчезна публицистиката?
Има я, диша, съществува, яде шамари, става, изправя се, пак диша и... така. Вярвам, че с времето българските политици ще разберат, че поканата за участие в публицистично предаване е малко или повече покана за нарушаване на личния им комфорт за сметка на обществения, а не събиране на сладки приказки. И ще осъзнаят, че „обслужващата" ги журналистика първа ще ги изостави, щом наближи буря или криза.
 
- Как се прави журналистика във време, в което всеки си има своя собствена версия на истината?
Както и досега - събираш, проверяваш и представяш различните истини и нека по-добрата победи. Но това със собствената версия на истината е много опасно. В буквален смисъл. Някакъв американец пострада преди няколко месеца, след като сам си направи ракета и полетя, за да докаже, че Земята е плоска. Доказването на неговата истина му докара болки в гърба при падането на ракетата. Може би е редно да предупреждаваме „Всяка версия на истината е опасна за вашето здраве"!
 
- Как се мери успехът на едно политическо интервю?
По това дали политикът ще дойде пак на интервю или никога повече. Ако си е тръгнал недоволен, значи интервюто е било успешно. 
 
- Как убеждаваш събеседника си, че е важно да му зададеш въпрос, който той не иска да чуе в ефир?
Не го убеждавам, защото той няма как да знае какво точно ще го питам. Иначе, бих му казала, че може само да спечели от честния отговор на неудобния въпрос и това е самата истина! Замитането под килима ражда лавина от недоразумения и тежки имиджови щети за събеседника. 
 
- Подценени ли са жените, когато задават сериозни въпроси за политика?
Не, никога не съм се чувствала така. Дори смятам, че това е предимство в мъжкия свят, в който живеем. 
 
- Най-трудният разговор в кариерата ти?
Обикновено това са разговорите с родители, които са загубили децата си. Тогава знам, че няма „правилни" и „грешни" въпроси, оставям се на интуицията си какво да попитам и къде да спра. Трудни са всички разговори с хора, които изживяват някаква сериозна морална дилема в своя живот. 
 
- Кой е разговорът, при който би станала и напуснала студиото?
Словесните престрелки никога не са ме плашили. Но ако някой насочи срещу мен истински пистолет - ще изчезна за секунди. 
 
- В какво се изразява подкрепата от медията, която един политически журналист би трябвало да получава, за да бъде свободен в работата си?
В това да знаеш, че можеш да питаш всичко, което е от обществен интерес. В това да бъдеш защитен, ако някоя звезда от политическия небосклон реши да те „опари". В това да бъдеш свободен да търсиш различни позиции. Мисля, че в това отношение съм късметлия, защото в bTV е така. 
 
- Любимите филми за журналисти (топ 3) - защо ги харесваш и би ги препоръчала за гледане?
Когато гледах навремето The Insider ("Вътрешен човек", 1991), бях изплашена от смазващата силата на информацията. Spotlight ("Спотлайт", 2015) е велик филм за това, че журналистиката е самотно занимание, а не масов крос през центъра на града. Плакала съм от смях на Morning Glory ("Сутрешен блок", 2010), защото тогава работех в сутрешен блок и вероятно съм се асоциирала с героите, които правиха страшни щуротии в името на рейтинга. А House of Cards ("Къща от карти", 2013-2017) смятам, че трябва да се гледа от всички по-млади колеги, които искат да станат политически журналисти.


ИЗБРАНО