Стана Катич

23 октомври 2017 | 20:45 Дачев
 Въпрос: Няколко думи за „Забравена“?
С.К.: Аз играя ролята на Емили Бърн. Тя е била похитена преди шест години от началото на нашата история и всички вярват, че е мъртва. Била е изключителен агент от ФБР, била е омъжена и щастлива. Имала е малко детенце, момченце, което е държала за ръка и на което е помагала да направи първите си крачки. Това, което се случва в началото на нашата история е, че всъщност тя е жива и че човекът когото всички вярват, че я е убил насочва съпругът ѝ къде да я намери. Така започва всичко.
 
Въпрос: Какво ви привлече в „Забравена“?
С.К.: Първоначално прочетох първите 4 епизода и това, което намерих за най-интересно беше, че това е история за оцеляване, а аз проявявам нездраво любопитство към истории, които засягат тази тема. Прочела съм много книги за хора, които успяват да преминат през невероятни изпитания, като например Втората световна война, Холокост и други силно травматични и унищожителни събития, но въпреки това са оцелели и са продължили напред. Така че, четейки сценария, аз бях привлечена най-вече от това, че ще имам възможността да вляза в ролята на жена от нашето съвремие, която съчетава в себе си брилянтен професионалист, майка и съпруга, но също е герой и истински боец. Най-важното за мен беше да изследвам и разбера кое е това, което те кара да преодолееш непреодолимото? Как става така, че не само оцеляваш при изключително крайни и извънредни обстоятелства, но излизаш по-силен и по-мъдър от ситуацията?
 
Въпрос: Няколко думи за Вашата героиня?
С.К. Емили Бърн знае как да оцелява. Тя се появява отново в един свят, който е продължил да съществува в нейно отсъствие – съпругът ѝ се е оженил повторно, синът ѝ нарича друга жена „мамо“, баща ѝ се е разболял, брат ѝ се бори с алкохолна зависимост. Но каквито и проблеми да имат, всеки един от тях е намерил комфорно място за себе си, в което тя не се вписва. Точно когато всичките ѝ близки са приели липсата и са продължили напред, точно тогава тя се появява от нищото и трябва отново да намери мястото си в собствения си свят, който се е трансформирал така, че да може да функционира и без нея.
 
Въпрос: Кои са водещите теми за Вас в „Забравена“? 
С.К.: За мен водещата тема в сериала е водата. Водата е един красив символ, с помощта на който могат да се обрисуват важни неща за историята и за моята героиня в частност. Водата е тази, която я води в дълбините на нейното несъзнавано, за да може да ѝ помогне да достигне до паметта си и да си спомни коя е, за да оцелее. Водата е силно свързващ символ също с емоциите и прераждането, защото Емили Бърн прилича на Феникс - към средата на сериала тя „изгаря“, за да се прероди по наистина удивителен начин, както много оцелели преди и след нея...
 
Въпрос: Кои са универсални теми, които ще достигнат до международната публика?
С.К.: Сериалът обръща голямо внимание на динамиката в семейните взаимоотношения. Той разглежда връзката между брат и сестра, баща и дъщеря, майка и син, бивши съпрузи, настоящи съпрузи. Всички тези взаимоотношения попадат в конфликт помежду си в един или друг момент. Мисля, че няма човек на света, за който темата за семейството и взаимоотношенията вътре в него да са чужди. Също, тук е застъпен въпросът за семейните ценности, за лоялността и отново за оцеляването, за това да откриеш и мобилизираш вътрешните си сили в името на тези, които обичаш, въпреки необикновените обстоятелства, които за някои може да се окажат унищожителни. Намирам за много интересно, колко силни сме хората всъщност и колко много можем да преживеем, да преодолеем и в края на краищата да намерим лек за най-дълбоките си рани.
 
Въпрос: Как ви се стори да снимате в България?
С.К.: Беше красиво, беше по средата на зимата, макар че за по-голямата част от екипа за тези, които идват от по-топъл климат, беше малко по-трудно. Но това което най-много ме впечатли, беше работата на екипа от българска страна. Невероятни професионалисти с богат опит, всъщност, това са хората, които стоят зад някои от най-популярните екшъни в последните 10, 15 години. Впечатляващо е да видиш тази съвършено смазана машина, в която всички се познават помежду си, което пък те оставя с усещането, че влизаш в едно сплотено семейство, което те посреща с отворени обятия. Много ми хареса! За мен снимките в България бяха едно едно много приятно преживяване.
 
Въпрос: Какво е да работите с Одед Ръскин?
С.К.: Одед, Надав, актьорите, екипът - всеки един идваше на снимачната площадка с изключителен заряд, с енергията и желанието да даде най-доброто от себе си на този труден в много отношения проект. Казвам труден, защото този сериал се снима, както се снима игрален филм, всички десет епизода се снимат по едно и също време, защото локацията е водеща, освен това разполагахме само с 3 месеца и половина, в средата на зимата... Всички дадоха всичко от себе си, докато проследяваш процеса знаеш, че няма какво повече да искаш.
 
Въпрос: Как се снимат 10 епизода наведнъж?
С.К.: Още в началото на снимките разполагахме със сценария на всички десет епизода, което в никакъв случай не означава, че не сме задълбавали в действието и не сме работили върху него допълнително, но имахме лукса да сме наясно от самото начало откъде тръгваме и накъде отиваме, което ни позволи да изградим максимално достоверно образите си. Традиционно, в телевизията историята няма начало, среда и край. Обикновено се снима епизод за епизод, но в този случай снимахме както се снима игрален филм. 
 
Въпрос: Коя е любимата Ви сцена?
С.К.: Има една сцена, в която Емили бяга и скача в езеро, за да се спаси и успява да излезе на другия му бряг. Спомням си как я заснехме. Беше много студено и продуцентите, и екипа бяха притеснени, въпреки предварително взетите мерки – имах неопрен под дрехите и така нататък,  но тревогата си седеше заради студа и защото никой не знаеше какво може да се очаква. Всичко мина добре, сцената се получи идеално, а това, което видях в нея и което ме накара да я заобичам е, че тази сцена всъщност е една красива визуализация на това, което представлява героинята ми всъщност. В тази сцена тя скача с главата напред в нещо безкрайно непознато и враждебно, а после излиза от това много дълбоко и много опасно място. От тази сцена разбираш, виждаш с очите си, как тя никога няма да се откаже, че ще продължи незвисимо от всичко, с което ще се сблъска, за да се добере отново до светлината на повърхността и да напълни отново дробовете си със свеж въздух! Красива визуализация на същността на Емили Бърн. 
 
Въпрос: Какво Ви харесва най-много в „Забравена“?
С.К.: Интересната семейна динамика, най-вече. Да, всички семейни взаимоотношения са сложни, но тези тук са малко по-сложи по разбираеми причини, което е интересно от гледна точка на актьорската игра. Също много харесвам идеята да можеш и да знаеш как да оцеляваш, да преминаваш през необикновени обстоятелства, да преодоляваш трудности. Другото, което много ми харесва е, че в тази история в главната роля е жена, която също е и майка. Мисля, че няма чак толкова много истории, в които майката е също и супер герой, и то един много дързък, достоверен, човешки начин. 
 


ИЗБРАНО