Интервю на Мартина Ганчева („България сутрин“):
„Комерсиален воайор", "модерен демон", "прозорлив хулиган". Кой е той?
Ервин Олаф (Erwin Olaf) е роден в Холандия и става световноизвестен фотограф. Днес можеше да е журналист заради образованието, което получава в Утрехт.
Както и да се беше развил животът му, едно е сигурно – щяхме да знаем името му, защото притежава необходимата комбинация смелост, дързост и любопитство, за да започва разговори, които никой не смее да води по такъв начин и с такива изразни средства.
* * * * * * *
Как започнахте да снимате? Беше ли любов от пръв поглед?
Следвах журналистика, учех се да пиша, което беше много трудно за мен. Имах един учител по фотография и веднъж той ми каза: „Ела тук. Трябва да ме последваш. Ще те науча как да снимаш, как да държиш камерата“. Запалих се от първия момент. Беше голяма любов. Харесваше ми да държа старата и тежка камера, да съм в тъмното, да си правя сам фокуса. Така че - да, беше си любов от пръв поглед.
А какво е усещането сега?
Понякога, да си призная, си мисля: „О,не, не отново”. Но точно преди да дойда тук, имах снимачен ден с танцьори на бели денс. Трябваше да снимам телата им. Момичета, момчета... И беше толкова вдъхновяващо. Заредиха ме с толкова енергия, че когато се прибрах вкъщи и легнах в леглото, още се тресях от вълнение. И си мислех: "Каква креативност". Затова мога да кажа, че фотографията все още е най-голямата радост в живота ми.
Какви истории обичате да разказвате?
Това, което ме вълнува най-много, са човешките взаимоотношения - това, че сме способни да се четем един друг чрез малките движения на тялото. Как изглежда тъгата, как изглежда очакването като емоция. Способни ли сме да разгадем колко щастлив или пък нещастен е другият. Когато слонът ни гледа, той просто си мисли – човешко същество, трябва да бягам. Но когато аз гледам Вас, мога да кажа, че сте здрава, че сте в добра форма, в добра кондиция. И аз искам да разкажа тази история.
Какво Ви вдъхновява? Защо има толкова много тъга в творбите Ви, защо няма усмивки?
Усмивката е най-трудната емоция за снимане, ако трябва да съм честен. В рекламното снимане не може без усмивка. Очите трябва да се смеят. Но дълбоките емоции, тъжните емоции са много по-вдъхновяващи за мен, а и за много други творци. Промените, през които минаваме в живота.
Каква е човешката душа във вашата работа, през вашия обектив? Само бяла и черна ли е?
Мисля, че сивото е много по-интригуващо от бялото и черното. В сивото има всякакви нюанси. И това е, към което се стремя, но не мога да дам отговор, защото още го търся. През последните десет години търся нюансите. Изумително е - когато снимаш портрети, те винаги изглеждат еднакво. И ти подбираш. И си казваш: "Първата е добра, втората е лоша". Как правиш тази преценка? - Не знам. По усет. И точно тези малки нюанси са ключови и ме вълнуват все повече и повече.
Страхувате ли се от нещо, има ли табута за Вас?
В работата ми често ми задават този въпрос. Мисля, че не. Но, разбира се, че има табута. Например аз имам проблем с пушенето. Не бих снимал реклами на цигари. Не работя за политически партии. Неща, които изразяват крайно мнение. Не искам да снимам такива неща. Защото искам да съм коректен. Имам си мнение, но утре мога да го променя. Нямам много табута.
Казахте, че не бихте работили за политически партии, но в България, както и в Америка, предстоят избори. И ако трябва да снимате новия президент, как би изглеждал?
Няма да подходя кой знае колко по-различно. Опитвам се да намеря красота във всичко. Ако е политически лидер, ще трябва да направиш него или нея да изглежда по-силен или силна. Това може да се постигне със светлина. Преди няколко години ме помолиха да снимам нашата кралица, тогава тя беше още принцеса. Не съм се стремял да я представя като истинско човешко същество, исках да разкажа приказката.
Идвате в България за втори път. Виждате ли разлика?
Не мога да съм обективен и не съм специалист, защото сега съм тук само за 48 часа, но хората ми се струват малко по-щастливи. Виждам повече заведения, младите хора са облечени по-добре. Виждам и сградите, които имат нужда от реставрация. Европа се отразява добре на България. Виждам прогрес, ако сравнявам с първия път, когато бях тук.
А какво ще кажете за еврото? Правили сте дизайна на евро монети?
Да, направих дизайна на новата холандска монета, когато имахме нов крал. Беше адски трудно, защото фотографията има две измерения, а монетата има три измерения, и това беше "трън в задника", по дяволите. Но беше предизвикателство, на което не можех да устоя. Чувствах се много горд. Когато умра, монетата ще остане.
