Преди финала на „Проходът“: Каролин Шикизи

5 април 2019 | 10:32 Дачев
Ексклузивно интервю с английската актриса Каролин Шикизи (Caroline Chikezie), част от актьорския състав на фентъзи сериала „Проходът“, чийто финал е на 8 април 2019 г. по FOX - два поредни епизода, които ще бъдат показани един след друг.
 
Българските зрители помнят Каролин от участията й във "Виртуална сексуалност" (1999), във фантастиката "АеонФлукс" от 2005 и фентъзи екшъна "Ерагон" от 2006 г., както и от сериалите "Футболни съпруги" (2002), "Свръхестествено" (2005), "Торчууд" (2006) и "Хрониките на Шанара" (2016).
 
В "Проходът" тя играе ролята на д-р Майор Никол Сайкс.

* * * * * * *
 
„Проходът“ е много вълнуващ сериал. Какво могат да очакват зрителите?
 
Бих казала, че зрителите могат да очакват много динамична история. Мисля че в сериала има по нещо за всеки. Има много драматична история, която се разкрива пред нас, но има и елементи на хорър, има много съспенс, има и истински герой. Виждаме и връзката баща-дъщеря, която се развива между главните персонажи. Има затрогваща любовна история. Има дори любовен триъгълник. И, разбира се, имате възможност да видите трансформацията на заразените, с които се експериментира екипът. Те са един нов прочит на вампирите. В сериалa има много емоционални възходи и падения. Мога да го сравня с влакче на ужасите. Определено е много вълнуващ и можете да очаквате още от тези емоции в предстоящото развитие на историята.
 
Какво отличава този сериал от други, в които има вампири, или в този случай - заразени?
 
Традиционно вампирите се крият от слънцето. Дебнат и търсят хора, които да нападат и от които да пият. Нашите заразени са малко по-модерни. Те са обновената версия, на това което си представяме. Много са харизматични, имат способността да четат мисли и притежават хипнотични способности. Карат те да се влюбиш в тях. Имат свръхчовешка сила и способността да се възстановяват много бързо. Притежават и част от традиционните характеристики, присъщи за вампирите, но и някои по-вълнуващи способности, които се развиват в сериала. 
 
Имахте ли възможност да се срещнете с автора на книгите Джъстин Кронин и да обсъдите персонажа си с него?
 
Когато разбрах, че ще изиграя ролята, веднага си купих книгите. Казаха ми обаче, че не е задължително да се подготвям по тях и се фокусирах върху сценария. Така че, все още не съм ги прочела, но определено ще го направя. Успях да се срещна с Джъстин Корнин и да обсъдим персонажа ми преди снимките и той много ми помогна. Даде ми много полезна информация за Сайкс. В книгите Сайкс всъщност е мъж, но са го променили за сериала, което е чудесно, защото сега имам възможност да изиграя една силна жена. Но определено нямам търпение да взема книгите с мен, докато съм в почивка и да ги прочета на плажа.
 
Споменахте, че полът на героя, когото играете, е сменен за сериала. В този смисъл, доколко „Проходът“ следва с точност историята в книгите?
 
Определено основата на сериала е базирана изцяло на книгите, но Лиз, която е сценарист и изпълнителен продуцент на сериала, се е справила прекрасно със задачата да адаптира материала от книгите за екран. Смятам, че тя се е постарала да запази важните, ключови елементи от книгите в сериала. А дали е абсолютно точно пресъздадено по тях, не съм сигурна, но се съмнявам да е така. Усещането на историята със сигурност е запазено и пресъздадено. Смятам, че се справила чудесно в този смисъл. Много хора, които са фенове на книгите, ми се обаждаха, за да кажат колко е прекрасен сериалът и че не могат да преценят кое от двете е по-хубаво. Това определено говори за качеството на адаптацията. 
 
Персонажът ви е силно обвързан с проект „Ной“. Смятате ли, че изпитва морална дилема заради това, че трябва да експериментира с хора и по-специално с деца?
 
О да, със сигурност. Първоначално, когато разбира, че, за да се увенчаят с успех експериментите, трябва да вземат за субект 10-годишно дете, е ужасена и казва, че никога няма да го направи. В последствие, обаче, на база на изследванията осъзнава, че има голяма вероятност да може да експериментира върху малката Ейми, без да има последствия за детето. И на база на това решава, че има моралното задължение да проведе експериментите, защото светът е прага на пандемия, която би довела до смъртта на милиони хора. Така че, в нейното съзнание тя прави всичко по силите си в името на човешкия живот. Логиката ѝ я води до извода, че тестовете върху едно дете може да са нещо ужасно, но ако могат да спасят света и има голяма вероятно това да не навреди на детето, тогава би поела този риск. Решението определено не е лесно за нея. С развитието на сериала виждаме, че всичко това се отразява много тежко на цялото ѝ състояние и не съм сигурна дали някога ще може да се възстанови. Никол е безстрашна и въпреки всички перипетии решава да рискува и да поеме тежестта на последиците.
 
Какво бихте направили, ако се сблъскате с подобна ситуация във Вашия живот?
 
Бих казала "Не". Абсолютно бих отказала и бих казала, че по-добре всички да умрем. Не мисля, че е честно по този начин да се избира един човек. Ако имах избор, бих направила експериментите върху себе си. Или ще се опитам да направя някаква симулация.
 
Смятате ли, че сериалът засяга актуални теми от живота ни?
 
Да! Смятам че има референция към неща, които се случват в днешно време някъде по света. Разбира се, в сериала нещата са представени по по-фантастичен начин и в известен смисъл са преувеличени. Но според мен има неща, които се случват в световен план, за които не знаем Не е невъзможно, ако някой търси лек за някоя болест, да направи и друго откритие. Надявам се само съвременната версия да не се развие като проект „Ной“ със суперчовеци, които се опитват да ни убият. Но определено, по света се случват много неща, за които не сме информирани. Така че, не мога много да коментирам по този въпрос, защото не съм запозната, но не бих се учудила.
 
Работите с невероятен екип от професионалисти. Можете ли да ни кажете малко повече за динамиката и атмосферата зад кулисите?
 
Всички са прекрасни. Джейсън Енслър, който е основният ни режисьор и продуцент на сериалът, задава тона на снимачната площадка, като ни пуска музика преди всеки дубъл. Има страхотен плейлист, голям меломан е. И всеки път преди да чуем „действие“, музиката спира. Това e едно от нещата, които се случват зад кулисите и много ми допада, защото музиката ми действа емоционално и ме зарежда с енергия, която веднага пренасям в сцената. 
От актьорите, Марк-Пол Гослар е страшно забавен. Когато снимаме сцена заедно, винаги се опитвам да сдържа смеха си, защото той е толкова забавен. Много се радвам, че именно той е главният ни актьор, защото дава прекрасен пример и е чудесен лидер. Когато заснемаме нещо винаги се интересува дали съм добре и много ми помогна със съвети как да боравя с оръжията, когато се налага да използвам такива по време на снимките. 
Актьорите, които играят заразени – Бриан Хауи, Джейми Макшейн и Маккинли Белчър - са изключителни, прекрасни хора. Пълната противоположност на героите, които пресъздават. Но трябва да кажа, че когато са с пълен грим ги избягвам, защото са много плашещи. Визуално са ужасяващи! Но в реалния живот прекарвам много време с тях. Еманюел Шрики беше единствената от актьорския състав, с която се познавах преди снимките. Тя също е изключително мила и ми беше много приятно да се видим отново на снимките и да прекараме време заедно. 
А Саная Сидни – искам само да подчертая нещо за нея. Саная е най-зрялата от всички на снимачната площадка. Тя е най-малката сред нас, но е толкова зряла и интелигентна и прави всичко с лекота. Толкова мъдра за възрастта си. Трябва да си напомням, че е само на 12 години. Просто е удоволствие да се работи с нея.
С Хенри Иън Кюсик прекарваме много време заедно, защото работим в лабораторията и много се забавляваме. И двамата сме по рождение от Обединеното кралство и имаме много общо. 
Винсънт Пиаца пък е прекрасен и много щедър човек, няма нищо общо с персонажа, когото играе в сериала. Мисля, че всички хора в екипа са прекрасни и продуцентите са направили страхотен избор, като са ни събрали.
 
По какво се различава заснемането на този сериал от предходния Ви опит, във Великобритания?
 
Когато отидеш на прослушване за дадена роля във Великобритания и изберат теб, ролята е твоя. Можеш да се успокоиш, да си научиш репликите и това е. В Щатите разликата е, че след като ти дадат ролята, продължават постоянно да оценяват работата ти. На срещите с актьорския състав, на които изчитаме сценария, също те наблюдават и продължават да преценяват дали наистина си най-добрият избор за ролята. Така че, в този смисъл е различно. Във Великобритания изберат ли те веднъж, няма да ти отнемат ролята. Хубавото в Щатите е, че този процес те кара да даваш най-доброто от себе си всеки път. Не можеш да се отпуснеш, трябва да се стараеш. Много ми харесва работата в Щатите, много е вълнуващо и се създават чудесни продукции. Много съм щастлива и благодарна, че имам тази възможност. 
 
Какво Ви вдъхнови да изберете актьорската професия?
 
Когато бях много малка, може би на 4, гледах филма „Бъгси Малоун“, в който децата се държат като възрастни. И си мислех „Те си играят? И това е истинска професия? Искам и аз!“ Гледах сериали и филми, в които актьори танцуват и пеят. И тази мисъл просто ме завладя, ужасно много исках да работя това. Така че, като много малка, когато осъзнах, че можеш да работиш това нещо наречено „актьор“, което изглеждаше много забавно и освен всичко останало ти плащат, реших, че искам да се занимавам с това. Казаха ми, че не е добра идея. Аз обаче последвах мечтите си и … ето ни тук. 
 
Има ли роля, която винаги сте искала да пресъздадете?
 
Бих искала следващата ми роля да е на супергерой. Винаги съм си мечтала да пресъздам някой супергерой.