Щура, амбициозна, читава, усмихната, кълбо от енергия, еуфория, лъвица и живот без спирка са само част от определенията, които близките на популярнат акатриса казаха по неин адрес по повод гостуването й тази неделя в „Търси се“ - от 11:00 ч. по bTV.
Досегът на Яна в киното е като каскадьор, следват участия в тв сериалите „Стъклен дом“, „Фамилията“, „Връзки“, кинофилма „Живи легенди“, продуцира филми, играе в театъра.
Един от най-близките й приятели – актьорът Васил Банов, предлага да обявят Яна Маринова за мъж на годината. По думите му тя дърпа мъжете към себе си, нарича я „особен човек“ е „водеща лъвица“. Тя има талант да чува много неща, но взема това, което я ползва, а това е хубаво за всеки творец – ако иска нещо, тя го постига, без да чака, казва още Банов. „Кара те да й вярваш, а това го нямат и голям процент от мъжете, продължава той. Няма друга жена, на която мога да разчитам като на мъж“.
Александър Сано я определя като много забавен и много читав човек. Не е сложна личност, което в никакъв случай не означава липса на интелект, категоричен е той. Споделя, че Яна е човекът, който най-често е чувал да казва, че няма чувство за хумор. Тя е причината аз да реша да не съдя книгата по корицата и да бъда по-толерантен, допълва той. Категоричен е също, че Яна Маринова е единственият 100-процентов откаченяк, който ще изтърпи до края на живота си, защото го заслужава.
„Толерантността е смисълът на живота, смята Яна Маринова. Ако нещо не ми харесва, това не означава, че някой друг е трябва да го прави и не трябва да го има в природата. Само тогава целият цикъл заработва като швейцарски часовник и всеки може да прави това, което му харесва“.
Синът й Никола, който учи и живее в Германия, разказва за майка си: „Най-важното, което се опитва да ми покаже е, че един човек може да направи всичко, което иска, само ако го желае с цялото си сърце. Това е урокът от нея, който много ми е помогнал“.
Яна Маринова казва, че се е научила да наричам нещата с истинските им неща от самия живот, от изкуството, от майка си и от науката.
