Историчското фентъзи „Друговремец“ продължава със сезон 2 утре вечер, 9 септември 2017, от 22:00 ч. по AXN
Само няколко жени в историята на телевизията са преминали през това, което преживява Клеър Бюкамп Рандъл Фрейзър! Медицинската сестра, която в първи сезон на завладяващата драма работи самоотвержено на фронта по време на Втората световна война, се събира отново със съпруга си Франк в следвоенна Шотландия, само за да бъде запратена назад в 18 век, с помощта на древен ритуал и няколко мистични камъка.
Изключително практичната натура на Клеър намира приложение сред шотланските кланове, а сърцето ѝ попада в плен на младия Джейми Фрейзър. Във втори сезон, войната между Шотландия и Англия отвежда младата двойка във Франция, където Клеър и Джейми се смесват с висшето общество в Париж, докато преодоляват серия от спънки в личен и политически аспект.
Една от причините историческото фентъзи да се превърне в такъв хит, според по-голямата част от критиците е талантливата игра на актрисата
Катрина Балф. Начинът, по който пресъздава вътрешният свят на героинята си Клеър, докато тя преминава през всички изпитания и промени, насочват светлините на прожекторите към красивата ирландка, която разказва какво е да изиграеш една толкова сложна и предизвикателна роля, която е и първа за нея в телевизията, какво най-много я впечетлява в сезон 2, и какво да очакваме от бъдещето на Клеър.
* * * * * * *
Интервю:
Понякога изглежда сякаш не играете единична роля, а сякаш участвате в няколко сериала едновременно, заради различните времеви линии и декори. Какво е чувството?
Понякога може да е доста объркващо, особено в началото на сезон 2, където вече сме в Париж със съвсем нови герои, които никой не познава и на места, на които не сме стъпвали до момента. В основата си героите ни си остават същите, дори след като са поставени в толкова различни ситуации - в един момент Клеър е с Франк през 40-те години на миналия век, след това е с Джейми в 18-ти, а след това се връща обратно, няма как да не е объркващо. Но Клеър някак успява винаги да запази центъра си независимо къде се намира - едно от нещата, които много обичам в нея.
Разкажете ни повече за този център? Как бихте го описали?
Клеър знае как да оцелява без значение къде ще се озове или какво ще ѝ се случи, тя успява да преодолее спънките по пътя си и да продължи живота си и то по един прекрасен начин. В първи сезон, когато с помощта на камъните се озова за първи път в това опасно и мизерно място тя не се изплаши, не потъна в самосъжаление и не се предаде, напротив. Тя успя да намери своето място и начин да се чувства полезна, да потърси радостите и в този суров живот.
И когато отново се озова в 20 век, дори след загубата на любимия мъж тя не се разпада. Напротив – мобилизира се и става една от малкото жени, осмелили се да се заемат със сериозната медицина и да стане една от малцината жени хирурзи за времето си. Това е нейната вътрешна сила - независимо какво ще се случи с нея тя ще намери начин да се пребори, изваждайки наяве най-доброто от себе си.
Какво научихте от нея? Взехте ли нещо за себе си от героинята си след всичко през което преминахте заедно?
Цялото преживяване, цялото пътешествие беше нещо съвсем ново и непознато за мен. От една страна това е първата ми роля в телевизията, а и целият ми досегашен опит се базираше на малки роли, като най-продължителният ми ангажимент беше около 5 седмици в независима продукция. Така че няма как да преминеш през подобно нещо без да израснеш персонално, говоря за сериозен скок напред. От друга страна да играеш някой толкова издръжлив и така изпълнен със сили човек като Клеър, неминуемо те кара да изследваш себе си и да потърсиш в себе си наличието на подобни качества и да имаш едно наум, че е твърде вероятно и в теб да се крие подобна сила, но просто не се е наложило до момента да я използваш.
Когато приехте ролята имахте ли ясна представа с какво точно се захващате?
Не, определено нямах представа. Когато разбрах, че съм избрана от кастинг агенцията седнах и прочетох първата книга, която ми подейства вдъхновяващо и знаех, че вероятно ще се представя добре на катсинга. Истината поне за мен е, че никога не мислиш в далечна перспектива, какво би било да снимаш това, което четеш в момента. Все пак бях развълнувана от факта, че мога да бъда одобрена, казах си: „Само си представи - ще яздиш коне, ще те преследват, ще преследваш, ще разбият сърцето ти, ще намериш любовта...“. Струваше си ролята, дори само от пръв поглед.
Но по отношение на това, какво ме очакваше на снимачната площадка нямах никаква идея и мисля, че до голяма степен разковничето е в невежеството, защото ако знаеш какво точно те очаква може да не се получи толкова добре. Аз, например, първите пет-шест месеца изкарах на чист адреналин. Първо снимахме единадесет дни без никаква почивка, което понякога се случва тук, после снимахме пет дни, почивахме два, после снимахме шест дни, почивахме един, после десет дни не почивахме. В добавка през повечето време бяхме навън на студа, на влагата, полуголи... в този смисъл казвам, че е много по-добре, да не знаеш какво те очаква и просто караш напред без да му мислиш много.
Как Ви се стори Шотландия?
Шотландия влиза директно в сърцето ти, за да остане там завинаги! Спомням си един ден - умирах от студ и си мислех: „Обичам това място и тези хора, но никога повече няма да се сгрея!“. За моя радост една дълга, гореща вана опрви нещата и след като всеки път успявах да прогоня студа, оставаха само прекрасната природа и невероятните хора!
Толкова много неща се случват с Клеър и Джейми през втори сезон. Кое от техните преживявания Ви докосна най-много?
Без да искам да разкривам много, ще кажа само, че Клеър и Джейми преживяват ужасна загуба, след която много двойки не успяват да останат заедно, а за Клеър персонално, загубата е още по-травматична. Спомням си, когато получих сценария от Тони Графиа, която написа този най-прекрасен за мен текст. Веднага ѝ написах мейл: „Какво ми причиняваш!?!“. Прекрасно разработена тема както за четене, така и за заснемане. А след това, толкова много жени ми писаха, за да споделят колко дълбоко са докоснати от болката на Клеър, колко от тях се припознават в нейната съдба, защото самите те са преживели нещо подобно. Беше удивително да бъда част от това! Толкова приземяващо! И после сцените, в които тя се бори с посттравматичния стрес също са много силни и завладяващи.
За мен като актриса, едно от най-интересните и големи предизвикателства беше този скок от 20 години, в които Клеър се връща в настоящето си, но през това време са минали 20 години! Тази част я снимахме съвсем отделно от всичко останало. Отново невероятен скрипт, истинско предизвикателство за всеки актьор, но същевременно материал, на който всеки се моли да попадне, чувствах се голяма късметлийка.
