„Братът на охлюва” - филм на БНТ, 3 май

27 април 2010 | 19:45 Дачев

В понеделник, 3 май, от 20:50 ч. БНТ ще излъчи премиерата на най-новия филм „Братът на охлюва”. Лентата е с продължителност 54 мин. и е снимана през 2009 г.

Режисьор: Иван Панев
Сценаристи: Цветан Ангелов, Мартин Дамянов
Композитор: Румен Бояджиев – син
Оператор: Иван Варимезов
В главните роли: Веселин Анчев, Боян Младенов, Лидия Инджова, Красимир Боков, Любен Чаталов, Йоана Буковска

В основата на разказа стои дълго пазената тайна за смъртта на майката в малко семейство. Двама братя и самотен баща се опитват да заживеят спокоен и щастлив живот, но пътят им към него минава само през изричане на истината, споделяне на вината и освобождаване от миналото.
В това микрообщество, малкият брат Лъчо (Боян Младенов) е носител на желанието за промяна и единствено способен на активно действие. Филмовият разказ стартира от момента, в който малкият и големият брат сякаш са си разменили ролите в семейството. Мотивиран от неестествеността на тези взаимоотношения, Лъчо търси път, който ще му позволи да възстанови статуквото и ще му даде свободата за индивидуално развитие. Силният му характер и волята му за израстване се сблъскват със стената от комплексите на неговия брат и малодушието на бащата (Красимир Боков).  Лишен от истината за корена на проблема в семейството, той ще стигне до безизходица и отчаяние. От тук до агресията и насилието има само една крачка. Лъчо прекрачва границата на човешките норми в името на семейното благополучие, за да разбере в последния момент, че в смъртта няма изход, а само разрушение.

Големият брат Пламен (Веселин Анчев) е потънал дълбоко в затворения си свят, изпълнен със самосъжаление, страхове и вина. Братът на баща им, техният Чичо (Любен Чаталов), е изнасилил майка им. Големият брат е бил свидетел и оттогава носи душевната си травма и вината, че е бил и, че все още е неспособен да накаже насилника. Лъчо се среща с насилника, който се разкайва за стореното. Пламен се присъединява към тях, с желанието сам да извърши отмъщението, но изстрелът е отклонен в последния момент от Лъчо.

Ключова роля в разказа има приятелката на Лъчо – Боряна (Лидия Инджова). Тя е олицетворение на безкористна близост, разбиране и спокойствие. Нейната драма е в това да наблюдава разрухата, която бавно превзема Лъчо; да се опитва да му посочи правилния път и да остане неразбрана; да му дава, без да изисква нищо в замяна, от красотата и топлината си, само с плахата надежда, че в решаващия момент, това ще му помогне да намери вярното решение; и в крайна сметка да му прощава.

Филмът не е просто история за възмездие, а история за израстване. Израстването на всеки един човек, преминал през вътрешния, най-често измислен, ад на страхове и чувство за вина, и достигнал до способността да събере смелост за най-значимата промяна - тази на собствената си личност. Този филм трябва да ни убеди, че в лъжата и насилието няма достойнство, че то вирее само там, където сме прекрачили отвъд недоверието, бягството от истината и егоизма. За да продължим напред към бъдещето, накъдето ни тласка присъщата ни воля за живот, трябва да се разделим с миналото си, да простим на другите и най-вече на себе си.