Били Кембъл и Джордан Хейс за ”Вирус”

12 ноември 2018 | 17:07 Дачев
По повод премиерата на научнофантастичния сериал „Вирус“ ("Helix") - от 5 ноември 2018 по AXN, преди това по AXN Black, - предлагаме кратко интервю с актьорите във водещите роли: Били Кембъл и Джордан Хейс.
 
С какво сериалът привлече вниманието ви?
Били Кембъл: При мен най-притегателна сила имаше жанрът. Голям фен съм и на двата филма „Нещото“ (The Thing) - този на Хауърд Хоукс и този на Джон Карпентър. Andromeda Strain е един от любимите ми филми въобще, така че за мен нещата бяха прости. Другият безкрайно привлекателен факт беше, че щяхме да снимаме в Монреал, а присъствието на Рон Мур в сценарния екип се яви нещо като черешката на тортата.
Джордан Хейс: Аз харесах героите. Умни персонажи, интелигентно списани.  Въпреки, че е научна фантастика, в сценарно отношение има дълбока драматургия и това ме привлече най-силно като актьор.
 
Лабораторията, в която се развива голяма част от действието се намира дълбоко под леда. Какво ще кажете за това „ледено“ преживяване на снимачната площадка?
Били Кембъл: За мен лично е направо страхотно! Знам, че снимачният екип мрази „студената стая“, както я нарекохме, първо, защото пространството е много ограничено, декорът просто не е достатъчно голям, а вътре обикновено непрекъснато летят някакви неща из въздуха. Но пък от друга страна те могат да се обличат както си искат, докато при нас актьорите е малко по-различно съобразяваме се с костюмите, които както и да ги погледнеш се състоят от девет слоя дрехи за екстремен студ! В началото, преди „студената стая“ всички бяхме на снимачната площадка и трябваше да правим всички тези напрегнати неща облечени в костюмите си, не можете дори да си представите колко пот се изливаше от нас, което за мен е повече от неприятно. Хиляди пъти предпочитам да замръзна, отколкото да се варя в собствената си пот ден след ден. „Студената стая“ ми помогна много, но в края на краищата имаше и доста неудобства заради ограничената площ, така че към края на сезона се наложи да я напуснем, за да заснемем по-мащабните сцени.
 
В последно време доста често в новините се появяват репортажи за истински епидемии в много краища по света. Когато започнахте снимките имали ли сте случай да си изкарате акъла не на шега, имайки предвид, че това, което снимате би могло да се случи в действителност? 
Джордан Хейс: Да, абсолютно! Имам предвид, че в сериала си имаме работа с нещо, което е абсолютно реално. Хиляди пъти в човешката история са избухвали епидемии, които са отнемали живота на стотици милиони. Наистина, след откриването на антибиотиците нещата драстично са се променили и слава Богу, но все още съществува реална опасност животът на хиляди да бъде поставен в опасност.
Били Кембъл: За мен този неизбежен факт разпалва най-първичните ми страхове свързани с нещо, което не можеш да видиш, защото е толкова малко, че просто е невидимо за човешкото око, но точно този „нищожен“ организъм те превзема отвътре и те унищожава с безпощадна скорост. Честно казано, аз лично не мога да си представя нищо по-ужасно от това. 
 
Колко точно знаехте предварително за героите си и какво ще им се случи? Например – Сара очевидно крие нещо и ръцете и така треперят понякога. Джордан, знаехте ли защо на Сара ѝ треперят ръцете?
Джордан Хейс: Да, знаех защо ѝ се случва това, дори преди да започнем да снимаме. Но имаше няколко доста важни неща, за които в течение на сезона стана ясно, че нищо не подозираме. Според мен това работи в наша полза, защото когато откриеш нещо за първи път по сценарий, а всъщност ти го откриваш наистина за първи път е доста по-автентично, както за пред зрителя, така и за нас самите като актьори. Някак това много увлича, става много по-автентично.
Били Кембъл: Абсолютно ще се съглася. Аз лично предпочитам да не знам какво ще се случи точно поради причината, която Джордан спомена.
 
Кое беше най-голямото предизвикателство пред което се изправихте, докато снимахте сериала?
Били Кембъл: Честно казано не знам. Цялото нещо беше много забавно. Не знам какво наистина бих могъл да отлича като предизвикателство. Винаги е малко предизвикателство да си представиш себе си в центъра на подобни събития, но дори това беше сравнително лесно, предвид звездните съмишленици и невероятните декори.
Джордан Хейс: По отношение на трудностите, мисля, че за мен най-трудната част беше запаметяването на диалога и разбирането на това, което казвахме. За мен беше много важно да имам ясно разбиране, или колкото е възможно по-ясно, за науката, към която се отнасяхме. По тази причина се върнах в ученическите си години, прелиствах старите учебници, учих както се учи в училище – всичко наново...
 
Дали можете да назовете кое от снимачния процес ще остане най-ярко в паметта ви?
Били Кембъл: За мен, мисля, че е снимачната площадка, преди „студената стая“. В първите няколко дни от снимките, всички бяхме навлечени в екипите си за екстремен студ, наоколо всичко беше покрито с фалшив сняг, който се развяваше насам-натам в средата на лятото. Беше ужасно! Спомням си, че се разболях, защото поглъщах толкова много глупости, които се набиваха в белите ми дробове безпощадно и че бях болен няколко седмици. 
Джордан Хейс: За мен, най-ценното преживяване беше влизането ми в истинска модулна лаборатория за биобезопасност. Беше направо невероятно да видя на живо всички тези научни джунджурии, да имам възможността да си служа с тях под наставленията на един от учените, който беше с нас през цялото време и ни показваше с безкрайно търпение кой инструмент точно за какво служи. Това определено беше най-забавната част за мен.