В историята ни, цар Фердинанд се счита за противоречива личност, представяна преобладаващо в черни краски. Принос за това имат последиците от участието на България във войните за национално обединение, спорният модел на управлението на монарха, наслагваният негативен образ на “Кобурга” от комунистическата историография.
Зад управлението на Фердинанд обаче стоят и успехите в утвърждаването и издигането на Третата българска държава. Той управлява България цели 31 години, повечето протекли като време на политически, икономически и културен възход. Той лично подкрепя, по един или друг начин, модернизацията във всички области – изграждането на пощи, железници, гари, пристанища, дворци, паркове и градини, и не на последно място създаването на силна армия.
Какъв е приносът на цар Фердинанд в над четвъртвековния градеж на европейска България? Над този въпрос ще бъде дебатът в следващия епизод на “История.bg” с темата “Модернизаторът Фердинанд” - 12 ноември 2018 г. в 21:00 ч. по БНТ1.
В периода след Освобождението с възрожденски плам българите се впускат да изграждат основите на държавата си. Началото е трудно, но среща съдействието на Русия и опита на хиляди западни специалисти от най-различни области - отбрана, образование, финансова и стопанска уредба. След преодоляването на трусовете, свързани с външнополитическата ориентация, натрупването на управленски опит води след себе си големите постижения. Управлението на Стефан Стамболов (1887 - 1894 г.) и стремежът държавата да бъде равнопоставена на съседите си създават предпоставките за бъдещото успешно търговско и индустриално развитие на България. Наред с всички свои усилия в държавното строителство, Стамболов привлича в Княжеството и една фигура, превърнала се в незаменим двигател на модернизацията - княз Фердинанд Максимилиан Карл Леополд Мария Сакскобургготски.
В книгата си "Корона от тръни" (1991 г.), журналистът Стефан Груев - чийто баща е екзекутираният през 1945 г. началник на кабинета на цар Борис III - пише:
“По време на 30-годишното царуване на Фердинанд млада и недоразвита България постигна забележителен прогрес, който до голяма степен се дължеше на личните инициативи и ръководството на Фердинанд. Той построи модерни пътища и железници, реорганизира училищата, здравните служби, правосъдието, държавната администрация и модернизира армията. София, заспалото ориенталско градче, започна да прилича на приятна малка столица с чисти павирани улици, паркове и градини, и нови двуетажни и триетажни къщи. Постепенно градът се сдоби със свой университет, театър и опера от високо качество, както и с богата Зоологическа и Ботаническа градина - личен принос на царя.”
