От 25 септември 2018, AXN започна премиерното излъчване за България на научно-фантастичната драма „Пътешествениците“ (
"Travelers").
Канадският актьор Ерик Маккормък (Eric McCormack - „Уил и Грейс“, „Възприятия“) е в ролята на специалния агент от ФБР Грант Макларън, който е начело на екип от специалисти, пътешественици във времето. Стотици години напред в бъдещето, последните оцелели в следствие на безразсъдната експлолатация на Земята хора, са открили начин да изпращат човешкото съзнание назад във времето. Като „заемат“ телата на на пръв поглед съвсем обикновени хора, тези пътешественици всъщност работят тайно в екип, като целта им е да предотвратят ужасното бъдеще и да спасят човечеството.
За сериала, героя си и бъдещите си планове, говори Ерик Маккормък в кратко интервю, предоставено специално за AXN.
* * * * * * *
Това е научнофантастичен сериал, но и нещо повече. Как бихте го описал?
- Режисьор на пилотния епизод е англичанинът Ник Хъран, чието дело са няколко епизода на „Шерлок“ и на „Доктор Кой“ и тонът, който той зададе, е мрачен, дори малко плашещ. Останалите режисьори, които снимаха през сезона, запазиха този тон, така че цялото усещане е доста по-различно и наистина се отличава от класическото звучене за жанра.
Тези хора от бъдещето наистина пътуват във времето, но частично, така да се каже, защото всъщност изпращат само съзнанието си, не транспортират телата си.
Не изпращате себе си по пощата, когато трябва да предадете някаква информация, а изпращате информацията, нали така? А нашите герои правят именно това – изпращат информацията заедно с най-съществената част от себе си – съзнанието си. Да, те го правят – изпращат съзнанието си в телата на хора, които са на секунди от смъртта, а знаят това, защото имат исторически записи на абсолютно всичко. Всичко след 50-те години на миналия век, защото тогава не е имало начин да се проследяват подобни неща. Но заради днешните технологии, заради социалните медии, GPS и всички останали начини да се следим един друг, бъдещето всъщност разполага с информация кога и къде ще свърши нечиѝ живот. Същото е, като камион, който на пълна скорост се приближава към ръба на пропаст, ти скачаш в него в последния момент и поемаш управлението.
Вие сте в ролята на Грант Макларън, разкажете малко повече за него.
- В началото е редови агент от FBI, женен, без деца. Той няма представа, но предстои да бъде убит по време на служебна операция, но хората от бъдещето естествено знаят това и така Пътешественик N3468 взема неговото тяло. Той не се различава особено от него, но е малко по-инициативен, има повече лидерски качества.
В сърцевината на шоуто са пет Пътешественика, казвам пет, защото както ще разберете, всъщност пътешестват стотици, по целия свят, тези петима са част от глобална операция и всеки от нас има една и съща дилема – ние трябва да продължим да живеем живота на тези хора, чиѝто тела „наемаме“ и трябва да останем в този живот до края, няма връщане у дома. Пътуването е с еднопосочен билет.
В началото всички ние трябва да се адаптираме, да станем „местни“ както се казва. Изневиделица се озоваваме тук и определено ни харесва, защото е по-хубаво от бъдещето, в което живеем, все още нищо не е съсипано и унищожено. И въпреки че сме дошли, за да вършим работа, тук се чувстваме някак специални. Не говоря за тези пътешественици, на които се падат тела на наркомани, например, говоря за Грант. Изведнъж се оказва с приятен дом и красива съпруга, която не е срещал никога преди, но определено бързо започва да му харесва. Когато са приели назначенията си, никой от тях не е очаквал тази част от нещата...
Един от другите пътешественици се оказва романтично увлечение на Грант от бъдещето, нали така?
- Да, а това е нещо, което не бива да правим, не бива да се срещаме в 2016, защото хората, чиѝто тела наемаме не са се познавали и никога е нямало да се познават в реалните си животи. Но когато пристигаме ние, просто се налага да се съберем по футуристчини причини, така да се каже.
Това е интересно, защото цялото пътуване е в това, че те се връщат, за да спасят бъдещето, но ако всъщност спасят бъдещето, ще трябва ли да се върнат в него?
Още едно нещо, което ще научим е, че съществува кодекс, с който се съобразяме и той е че мисията, на която сме се посветили всъщност застрашава собственото ни съществуване в бъдещето. Т.е. нещата, които променяме в настоящето, могат така да се отразят на бъдещето след триста години, че никой от нас да не се роди на практика...
Всъщност, до средата на първи сезон на сериала, ние така и не можем да разберем дали мисията ни ще се увенчае с успех и нямаме представа дали и кога ще свърши. Също като в „Завръщане в бъдещето“ в един момент просто можем едва доловимо да се разтворим във въздуха, няма как да знаем дали това ще се случи. Нямаме си идея. Просто продължаваме да се надяваме на съобщенията от бъдещето, че вървим в правилна посока... Странно е, защото в повечето истории с пътешествия във времето е точно обратното – не бива да докосваш нищо, не бива да променяш нищо, за да не се отрази на бъдещето. Ние пътешестваме за да правим точно обратното.
В първи сезон има 12 епизода. Ще има ли една голяма мисия, която да бъде доведена до успешен край, или финалът е отворен? Каква е структурата?
- Определено има едно ключово нещо, което трябва да свършим, за което сме дошли всъщност, в допълнение към други, по-дребни неща, които също трябва да се свършат. Също така, определено краят е отворен. Скоро ме попитаха в интервю „Колко сезона ще са нужни, за да се разплете историята и да се докара до край?“, а аз отговорих: „О, някъде около девет. Може би десет, не мога да кажа със сигурност.“
Готов ли сте за десет сезона?
- Нямам идея. Ако докараме десет сезона аз ще съм влязъл в шейсетата си годишнина, което е доста странно само по себе си...
В друго интервю споменахте, че има вероятност „Уил и Грейс“ да бъдат подновени? Хората не спират да питат.
- Всички си задаваме същия въпрос. Мога да кажа само, че вечеряхме с Макс Мъчник, създателят на сериала. С нетърпение чакаме да видим какво ще излезе от това. За разлика от шегата, която си направих с „Пътешественици“, „Уил и Грейс“ няма как да продължава вечно... Ако се случи, си го представям по-скоро десетина епизода, да се възползваме, докато сме все още достатъчно млади, за да си изиграем ролите. А и в този политически климат в наши дни има много, което може да се почерпи, толкова много смях бихме могли да произведем. Но, в крайна сметка всичко зависи от големите играчи, зависи корпорациите да си стиснат ръцете и да си свършат тяхната работа. Нашата е ясна.
