Иван Георгиев: намаляха историите в ефир

19 юни 2018 | 11:14 Дачев
Топ журналистът от bTV с интервю пред Мая Младенова за Offnews.bg:
 
Иван Георгиев е част от екипа на bTV вече 12 години. Зрителите го познават и като водещ на новините, и от репортажите и преките му включвания в емисиите и сутрешния блок. Автор е и на множество документални филми, излъчени в bTV Репортерите, последните от които бяха посветени на Западните Балкани.
 
Завършил в журналистика в Софийския университет, а през 2012 г. е избран за Fellow на Световния прес институт. През 2011 Иван е избран от колегите си в bTV за репортер на годината, а година по-късно получава първата голяма награда за разследваща журналистика на фондация "Радостина Константинова” за разследванията си за манипулиране на изборите.

* * * * * * *

- Правил сте доста журналистически материали за Македония, а съвсем наскоро bTV показа Ваши филми за Косово и Македония* в светлината на Срещата на върха на ЕС за Западните Балкани. Откъде се породи интересът Ви към тази тема?
 
Естествено, предполагам в резултат на натрупвания.
 
- Пътувате ли често до страните от Балканите? Какви разлики забелязахте при сегашните си посещения, в каква посока са промените?
Пътувам толкова често, колкото го налага работата ми. Навсякъде промените, ако въобще ги има, са в различни посоки. Но почти навсякъде се строи усилено. Зад забързания стремеж да се създаде или подмени остарялата инфраструктура прозират форсираните опити за налагане на геополитическо влияние. В Косово, например, мащабът на строителството е впечатляващ. Държавните поръчки се изпълняват основно от турски компании. Често детайлите около финансовите условия по тези мега проекти (магистрали, летище, жилищни комплекси и т.н.) не са публични, което пък е доказателство, че едно от малкото неща, които бързо се променят на Балканите, е джобът, в който отива „бакшишът”.
 
А иначе, както ми каза игуменът на манастира Високи Дечани – отец Сава Янич: “Лесно е да смениш военната униформа с костюм Армани”. Неслучилата се промяна зад фасадната е тази, която тормози хората в региона. И е причина толкова много от тях да търсят бъдеще някъде другаде.

От известно време усещам умора у хората в Западните Балкани – от вече безвкусната дъвка, която се дъвче десетилетия – на националистическата пропаганда, великодържавническите идеи, популизма, корупцията и безпътицата, която остава след тях. Хората искат да живеят в демократични общества, основани преди всичко върху върховенството на закона. Работа и елементарна справедливост, с по-прости думи. А това все още е недостижим връх на Балканите. И примерите са болезнено много. Не бива да забравяме и товара на пренаситеното със събития минало.

Излъганите очаквания за цивилизоване на обществените отношения, за спазване на социалния договор води до резигнация и опасни разпади. Паралелно те водят със себе си процеси на капсулиране, които създават благодатни условия за радикализация и екстремизъм. На този фон, мислещите хора, преяли с пропагандата на местните, провинциални демагози, все повече се чувстват предадени и сами.
 
- Усещате ли нюанси в отношението към българите в различните балкански страни?
Различно отношението към нас има не просто в различните страни, но и в различните им етнически общности, региони на държавите, социални прослойки и т.н. И всички те са исторически обосновани. Случайности не съществуват. Познаването на тези нюанси и натрупванията, довели до появата им, е задължително, преди да започне фактическата работа „на терен”, както журналистите обичат да казват.
 
- Кои са най-трудните въпроси за задаване там?
Това с трудните въпроси е клише, което за разлика от повечето други не е истина. Има въпроси, на които трудно се отговаря. Но те са най-лесни за задаване, защото обикновено са най-важните. 
 
- Личното Ви мнение – ще се присъединят ли към ЕС? Как си представяте ЕС със Западните Балкани и след Брексит?
Това е един и същ въпрос. И отговорът е “не”. И не мисля, че всички тези срещи с политическите лидери на шестте страни от групата на Западните Балкани, също както и с Ердоган, през изминалите няколко месеца, имаха за цел присъединяване или слагане на фактическо начало на истински преговорни процеси за това. Западните Балкани се превърнаха в политическо и медийно клише заради форсираните опити за вземане на по-добри геополитически позиции в региона. Балканите в момента са фронтова линия в нова Студена война, по която Русия и западните съюзи се опитвам да чертаят собствените си политически, военни и икономически проекции. В това число попада и контролът върху енергийните потоци, които минават или ще минават през региона.

За какъв Европейски съюз можем да говорим, след като половината от страните в групата са на практика нефункциониращи държави. Най-ярки примери са Косово и Босна и Херцеговина, които се превърнаха в точно обратното на онова, заложено поне на хартия в Куманово и Дейтън. Компания им прави и Македония, която все още е парализирана от задушаващата схватка, в която са се хванали официалните власти и бившите югославски (настоящи сръбски) служби, изпълняващи задачите си, проводени по оста Москва – Белград – Скопие. В тази линия попада и София, между другото.

Целта на това непрекъснато вкарване на Западните Балкани в дневния ред беше регионът да се обърне към НАТО и ЕС, в опит да се откъсне поне частично от зоната влияние на Русия. А провинциалните демагози наоколо с охота запяха този рефрен, първо, защото знаят, че популистките им режими се крепят на изчерпващо се външно благоволение. А в последствие, и защото образът на изпечени геополитици, миротворци и европейци, който сами нарисуваха за себе си, особено много им хареса. Това обаче е криво огледало.

Представям си приемане най-много на Македония в НАТО в обозримо бъдеще, което така или иначе минава пред споразумение с Атина за името. Без моркова на евроатлантическата интеграция, македонците няма да преглътнат това, без значение какви словесни еквилибристики ще използва Зоран Заев. И начало на преговорни процеси за присъединяване към ЕС, които спокойно могат да се проточат до следващото българско европредседателство.
 
- По какви други теми работите?
В момента по няколко различни. Първа ще стане видима за зрителите работата ни с оператора Борис Пинтев в Нагорни Карабах. След изострянето на конфликта през 2016 година Деси Ризова и операторът Евгени Генов влязоха през Армения, за да разкажат за събитията там. Сега ще покажем войната от страната на Азербайджан. По т.нар. „линия на контакт” записахме вълнуващи разкази от това окървавено парче земя. Ще ги видите в „бТВ Репортерите” и Новините.
 
- Занимавате се с журналистика над десет години. Как се промени професията през това време според Вас? И как виждате работата си след още 10?
Най-видимата промяна е, че печатните медии бяха докарани до състояние на съществувание “проформа”, а след това евтаназирани. Мисля, че хората, които го направиха, сега ще съсредоточат целия си финансов, политически и логистичен ресурс върху електронните медии и в частност – телевизиите. По простата причина, че организациите, които в момента мимикрират като вестници, като печатна журналистика, загубиха напълно социалните си валенции.
 
С други думи, няма никакво значение какво ще напишат ‘жълто-кафявите’. Докато с телевизиите ситуацията все още не е такава. Обществото показа, че няма защитен механизъм. Напротив – видиотяването е продължаващ с пълна сила процес.

Онзи ден бях в една софийска поликлиника. В коридора, в който чакаха хората пред кабинетите, имаше включен телевизор – “Тази сутрин”, бТВ. Водещата тема беше убийството на рецидивиста Владимир Пелов. И пациенти и персонал не спряха да се възмущават, че “ги занимават с тоя”, без да си дадат нито за секунда сметка, че случката с избягалия от Централния софийски затвор, а след това застрелян в РОДНИЯ МУ му Ботевград, е доказателство за абсолютния разпад на държавността и абдикиране на държавата от основните й функции. При това поредно доказателство. На тези хора какво точно да им разказваме за Западните Балкани?! За репресиите в Турция, за етническата дискриминация и религиозната радикализация в Косово, за невидимите социални процеси в Македония, за раните в Босна и югоносталгията в Сърбия...?

В този ред на мисли, това, което се опитваме да правим с колегите, скоро ще се превърне в прекалено скъпо телевизионно удоволствие, предназначено за бутикова публика, която няма влияние върху процесите на взимане на решения в комерсиалните телевизии.

През изминалите 12 години, откакто съм в телевизията и имам наблюдение върху медийната среда отвътре, прави впечатление инсталирането на дълбоко некомпетентни и случайни за професията хора на ключови позиции в редакции и нюзруми. Целта винаги е била една и съща – контрол. Един талантлив журналист с идея за мисията на професията не може да бъде заставян да взима решения, в които не вярва, защото отговаря единствено пред собствената си съвест. Професията целенасочено се наводни със свръхамбициозни и крайно неспособни хора. Такива, на които им е по-важно да разказват за себе си, отколкото чуждите истории. Компетентни по всичко “лица”, които са възприели като свой принципа “не е важно как живееш, а как разказваш за живота си”. И разказват собствените си легенди. Защото им е болезнено важно да бъдат харесвани.

Затова и рязко намаляха историите в ефира, за сметка на говорещите глави в студиата. А журналистическата работа в най-чист и опростен вид е на разказвач, разказвач на истории. По тези причини професията девалвира. И много често, когато публика се опитва да прозре дългата ръка на цензурата и автоцензурата, обикновено става дума за обикновена, прозаична глупост. И нищо друго.

След 10 години сигурно ще съм в позицията на сегашните си колеги, които се чудят дали телевизията няма да им благодари финално за дългогодишната работа, заради появилите се на челата им бръчки. Защото, нека бъдем реалисти, и изброим възрастните колеги в гилдията, работещи на върха на медийната пирамида. Но това е част от света на медиите и съм го приел. Учен съм, че журналистът трябва винаги да си носи молбата за напускане в джоба. Моята съм я написал още преди години, за да знам, че съм я свършил и тази работа. А междувременно ще се наслаждавам на срещите, пътуванията, снимането, писането, разказването, приятелството и таланта на колегите си.
 
- Съветът ви към хората, които се чудят дали да изберат журналистиката за професия?
Тези, които се чудят, дали да изберат журналистиката, по-добре изобщо да не я избират!

_______
* Вж. още "bTV Репортерите в Македония и Косово" - юни 2015 г.