История.bg - дискусия за Никола Петков

24 септември 2017 | 10:42 Дачев
 В понеделник вечер, 25 септември от 21 ч. по БНТ1, дискусионното студио на историците се събира по повод 70 години от смъртта на Никола Петков (1893 - 1947).

Водещата тема е „Процесът срещу Никола Петков“. Към 5 юни 1947 г. той е народен представител, когато е снет депутатският му имунитет и е арестуван в самия парламент. Съдебният процес се провежда от 5 до 16 август същата година, когато е осъден на смърт чрез обесване, а на 23 септември е измъчван и убит с чук, след което е качен мъртъв на бесило. Гробът му е неизвестен.

Синът на убития през 1907 г. премиер Д. Петков става един от лидерите на БЗНС. Завършва Софийската мъжка гимназия през 1910 г. и след това следва право и политически науки в Сорбоната, Париж. Завръща се в България за Балканската война (1912 г.) и е войник в гвардейския полк. След Първата световна война продължава следването си в Париж и работи в българската легация там. След преврата на 9 юни 1923 г. си подава оставката и се занимава със журналистика във Франция.

През 1929 г. се връща в България и е редактор на вестник „Земеделско знаме“ – орган на БЗНС „Александър Стамболийски“. След Деветнадесетомайския преврат през 1934 г. заедно с Г. М. Димитров създава радикалното крило на БЗНС „Александър Стамболийски“, известно като БЗНС „Пладне“.

Като депутат в 24-тото ОНС (1938 – 1939) настоява за възстановяване на Търновската конституция и се обявява против едноличния режим на цар Борис III. През 1938 г. е касиран и интерниран в Ивайловград. След емигрирането на д-р Г. М. Димитров през 1941 г., Петков поема ръководството на БЗНС Александър Стамболийски, а по-късно участва в ръководството на Отечествения фронт и в заседанията на Народния съд.

* * * * * * *

Черно проклятие тегне над рода от държавници Петкови. Това е трагедията с убийствата на Димитър Петков и синовете му Петко и Никола, погубени в три различни политически периода, в рамките на 40 години.
 
- Петко Д. Петков, депутат от БЗНС, е застрелян в София през 1924 г. от убиец на Военния съюз.
- Димитър Петков, премиер и лидер на Народнолибералната партия, е убит на бул. „Цар Освободител“ в столицата през 1907 г.
- Никола Петков, водачът на БЗНС и опозицията след 9.9.1944 г., е убит от комунистите по обвинение в шпионаж, като преди това е обявен за „Враг номер 1 на народа“.

Политическите убийства в България имат дълга традиция. Христо Белчев, Стефан Стамболов, Райко Даскалов, Александър Стамболийски, Никола Генадиев, Христо Луков, Петкови... Общото между тези мъже е начинът, по който напускат политиката – с убийство. Жертви по правило са едни от най-бележитите и противоречиви държавни лидери, чието ежедневие са сблъсъците между идеологии, течения и непримирими позиции. Конфликтите им намират решение по редица "преддемократични" начини, най-ефикасният от които е убийството.


ИЗБРАНО