Декс Торик-Бартън: Силициевата долина се адаптира към Тръмп

 

Eлена Кирилова: Вие работихте като директор на комуникациите в SpaceX през последните 7 месеца. Защо решихте да напуснете и с какво планувате да се захванете сега?

 

Декс Торик-Бартън: Да. През цялата ми професионална кариера съм помагал на личности и организации, които по един или друг начин способстват развитието на човечество. През последните години светът е поел пътя на още повече разединение и несъстрадателност. Почувствах се призван да направя нещо по въпроса в настоящия момент. Вярвам, че ще съм още по-полезен в бъдещата си роля. Смятам, че мобилизирането на националистски групи в Щатите, както и в Европа, представлява опасност. Много от политиките, способствали за постигането на мир и просперитет през последните десетилетия, са застрашени в момента. Свободното придвижване на хора и търговски стоки, идеята за обединени усилия за световна сигурност. Случващото се в политическото пространство в САЩ и Европа ще е важно за всички. Не е достатъчно да сме инвестирали в дългосрочните проекти за иновация при положение, че бъдещето ни е застрашено днес. Лично аз се интересувам най-много от начини за справяне със социалните и икономически разединения, които са причина за поляризирането на общества в Европа и САЩ - с крайни наклонности и податливи на популистски призиви.

 

Е. К.: Силициевата долина е разтревожена след американските президентски избори. Лидери от технологичния бранш са отрицателно настроени спрямо реториката на Тръмп. Има ли вече признаци за успокояване на възгледите им след шока на избора?

 

Д. Б.: Публично и видимо, технологичните компании приемат, че ще трябва да се адаптират с реалността на управлението на Тръмп. Това е наложително. Ще трябва да работят с управлението за да бъдат развивани политики, важни за иновациите и предприемачеството в страната. В чисто личен план обаче смятам, че много от големците в технологичния бранш са притеснени за бъдещето. Неясно е дали онзи вид иновации, които наистина биха променили бъдещето, няма да се окажат неприложими при кабинета „Тръмп“. Опитват се да разберат, наравно с всички останали, какво точно предстои. Ние все още не можем дори да си представим напълно кабинета на Тръмп. Някои от изказванията му, както и неговите политически партньори през последната година, карат много хора да се тревожат. Политическите решения, които биха били в ущърб на САЩ, биха навредили и на технологичния сектор. Но решенията, влияещи конкретно на Силициевата долина, няма да са онези, по които обществото ще оцени управлението като добро или лошо.

 

Е. К.: Коя според вас е най-опасната идея на Доналд Тръмп?

 

Д. Б.: Не мисля, че иде реч за единична идея, а по-скоро коктейлна смес от идеи, които той успява да комбинира под надслова „America First“ - „Америка е първа“. Тази смес подхранва националистическата идея, която се развива в момента. Доналд Тръмп не е толкова опасен, колкото е „тръмпизма“, който аз дефинирам като комбинация от политики, които посягат на свободната търговия, затрудняват миграцията на хора и подкопават концепцията за международно сътрудничество. Изобщо, това е всичко, което вещае завръщане към времена на ниски страсти, които мнозинството оценява като исторически грешки. Което и да е от неговите изказвания може да предизвика лавина от социални, икономически и дори военно-отбранителни предизвикателства. Наскоро видяхме как бъдещият президент ескалира чрез туитър конфронтацията с китайското правителство около тихоокеанския дрон. Не е ясно какво би се случило в кризисен момент, когато той е на президентския пост.

 

Е. К.: А защо изобщо реши той да се срещне с шефовете на технологични компании?

 

Д. Б.: Технологичното общество e от изключителна важност и не само в иконоически план за САЩ. Ако се замислим за гневната обществена реакция към фалшивите пропагандни новини във Facebook, добиваме представа за важността на технологичния сектор за обществените дебати в страната занапред. Технологичният и медийният сектор са преплетени, и бъдещият президент вероятно ще продължава да ги използва умело като предпочитан канал за публична комуникация на своите виждания. До известна степен това е свързано и с неговите шоуменски прояви. През последните седмици поток от хора посещават небостъргача „Тръмп Тауър“, за да се снимат с него – идея, която стимулира неговия имидж тези дни. А за срещата, не съм сигурен доколко тя може да е била продуктивна, сигурно и присъствалите на нея все още не знаят.

 

Е. К.: Казвате, че светът става все по-малко отворен и състрадателен, защо мислите така?

 

Д. Б.: Тази година се случиха немалко катастрофлни събития – Брекзит, продължаващата криза с бежанците, фактът, че Запада не полага достатъчно усилия за спирането на гражданската война в Сирия. Всичко това сякаш показва, че различните общности по света обръщат вниманието си навътре, не навън. Хората не само в САЩ се опитват да се изолират от глобалните предизвикателства. Затварят очи. Дори Великобритания, която играе централна роля в много международни отношения, заявява чрез гласа на народа, че е време фокусът да се измести към вътрешните предизвикателства. Днес е невъзможно да бъде решен който и да е набор от въпроси и проблеми без да се отрази и глобалната реалност. Няма държава, която да може или иска да прави всичко сама. Притеснителни са словесните атаки над свободната световна търговия и произтичащите от нея несметни ползи за огромен брой хора. Рисковете могат да имат проявление и на ниво национална сигурност, освен социално и икономическо.

 

Е. К.: Има и друг проблем. Повече от 1/3 от работещите в Силициевата долина са родени в чужбина. Смятате ли, че подходът на Доналд Тръмп към миграцията може да ощети американския технологичен сектор и какъв ще е ефекта от подобни негови политики?

 

Д. Б.: От много години правителства и компании от цял свят се опитват да репродуцират успеха на Силициевата долина. Един от най-често задаваните ми въпроси е именно: „Как да създадем версия на Силициевата долина в нашата държава или град“. Сега виждаме, че на много места политиците взимат мерки, които ограничават предприемачеството или пък заемат антимиграционнa позиция, което ограничава достъпа както до човешки ресурс, така и до нови идеи и посоки. Смятам, че подобен консерватизъм може и да повлияе предразполагащо на хората, борещи се за атернативна технологична Мека. Такова отдръпване може да е съпътствано от вълна на собствени технологични решения. Разединението на научно-техническата общност не би било ползотворно и би отнело от интензивността на сегашните съвместни постижения в областта. Силициевата долина е преди всичко общност и тя се е изграждала и развивала с години за да стане толкова ценен фактор не само за САЩ но и за света като цяло. Би било много жалко, ако ограничим подобни кооперативи заради политика.

 

Е. К.: Знам, че текущата тема резонира с вас и на лично ниво заради вашия баща – как неговата история влияе на изборите ви днес?

 

Д. Б.: Подобно на мнозина и аз още като младеж осъзнах, че историята на баща ми ми звучи като разказ от напълно друга действителност, друга ера. Глобалната криза с бежанците днес е потресаваща – 65 милиона души, принудени да напуснат домовете си, да търсят убежище. Това не се е случвало в историята на цивилизацията ни. Историята на моя баща, който е бежанец от Бирма след 1942, доста ми прилича на случващото се днес. Живеем във време на сериозни геополитически трусове – съвсем наскоро само за 24 часа застреляха руски посланик, случи се атентат в Германия и нови кръвопролития в Алепо. Смятам, че хората са много разтревожени предвид настоящата траектория на събитията в Европа. Видно е, че не сме чак толкова далече от военните ужаси пред които поколението на баща ми е било изправено. Ако не се придържаме към принципите, които са ни издигнали и извели до прогрес след войните, рискуваме завръщане към най-мрачните дни.

 

Е. К.: Декс, доскоро ти беше мениджър комуникации в компанията SpaceX. Какво представляваше твоето изживяване в екипа на Илон Мъск?

 

Д. Б.: През последното десетилетие съм работил с много различни предприемачи в технологичния сектор, истински лидери в бранша, и мисля, че едно от основните неща, които научих, е това как да се захващам ефективно с най-наболелите въпроси за обществото като цяло. Всяка една свръх успешна тек-компания се ражда благодарение на ново решение на някой фундаментално значим за човека въпрос. Човек може да научи много практически приложими неща, като това как се работи с ограничени ресурси, как бързо се разработва иновативно решение с цел да се изведе като платформа, която много други хора да могат свободно да надграждат с цел да се постигнат максимално ползотворни резултати за цялото общество. По този начин подхождам аз към проектите, върху които работя.

 

Е. К.: Декс, ти ще бъдеш в София за форума „Innovation Explorer“ на 23 февруари. Ще ни разкажеш ли какво можем да очакваме от твоето участие?

 

Д. Б.: Най-ключовият урок, който се опитвам да комуникирам в момента с предприемачи и иноватори навсякъде по света, е че трябва да се захванем със социалните, политически и икономически предизвикателства на нашето време. Няма как да си заравяме главата в пясъка пред настоящите трудности, предпочитайки да мислим само за дългосрочното развитие. Ако наистина искаме да послужим за благото на човечеството, то трябва да се захванем с най-трудните предизвикателства в света в момента. Дали това ще е отговор на възхода на национал-екстремистските движения, дали ще е намирането на разрешение на мигрантската криза, или пък в усилията по предотвратяването на конфликти, назряващи в определени географски райони. Технологиите представляват невероятен ресурс и възможност за оборудването на стотици милиони хора с решения за техните проблеми всеки ден. Смятам, че можем да постигнем много повече, работейки за успешни решения на проблемите на множество общества, вместо само за нашето собствено.