Мелтем Йълмаз: бежанци, турската жена и казването на истина

17 януари 2017 | 11:53 Дачев
32-годишната турска журналистка Мелтем Йълмаз (Meltem Yılmaz) говори за проблемите на страната си пред репортера на Bulgaria ON AIR Михаела Карабельова:
 
Мелтем Йълмаз: - Бях първият журналист, който говори за бежанците в Турция. Обиколих пограничните райони, където живеят те, както и големите градове, където също се заселват - улиците, магазините, и накрая отидох в бежански лагер. 
 
Михаела Карабельова.: Колко време прекарахте в бежанския лагер?
М. Й.: Всъщност, в Турция е забранено да се влиза в тях. Но преди това получавах много данни и отчети за бежанските лагери, научих за ширещия се в тях произвол, за изнасилвания и прочие престъпни деяния. Имах много сигурни източници, от които научих всичко. Дори един час ми беше достатъчен, за да разбера каква е действителността – защото това, което се опитват да изкарат като нормален живот, изобщо не е такъв. И най-важното, което не излиза навън, е действителността. Много жени има в тези лагери... млади жени и повечето от тях имат една единствена възможност да се отърват от лагера - и тя е ако се омъжат. Те не знаят какво бъдеще ги очаква и в някои райони средата не е никак подходяща за тях. Когато децата чуят, че прелита самолет, хукват да се крият в палатките. В тези лагери няма нищо друго освен трагедия и драма. 
 
М. К.: Къде е мястото на жената в Турция?  
М. Й.:  Промени се, само че в негативен смисъл, защото през последнтие десет години се забелязва бум на престъпност срещу жени. Според мен във всяка една област на Турция жената е потистната. 
 
М. К.: Вие като жена в Турция не се ли страхувате да говорите толкова открито за проблемите, които има? 
М. Й.: Вече няма от какво да се страхувам, защото вече за Турция арестите, затворите, притискането до ъгъла са ежедневие. В началото всички се страхувахме, но вече няма какво да губим. Много наши колеги са в затворите и сега пред нас има два пътя – или да кажем истината на висок глас, или да се подложим на цензура и да се правим, че всичко ни е наред. 
 
Първите си стъпки в журналистиката Мелтем прави във вестник „Джумхуриет“, а след преврата голяма част от нейните колеги са в ареста. 
 
М. Й.: Сега работя в друг голям опозиционен вестник, но забелязвам, че всички журналисти от опозицията са под натиск. Спират ни рекламите... Не са лесни продажбите и не рядко ни отказват достъп до държавните учреждения. Отвсякъде се опитват да ни отрежат жизнените източници, а ние се опитваме да оцелеем. Правим големи саможертви... например работим с много ниски заплати и на няколко места. 
 
Мелтем не се страхува да говори открито за ситуацията, в родината си и коментира остро масовият бой в турския парламент. 
 
М.Й.: За съжаление напоследък все по-често се налага езикът на силата и това вече не е само менталният език на силата, а физическият. В момента турската политика се поляризира твърде много, стига се до разделение на хората и прослойките, вече тези юмручни боеве станаха толкова привични. С много мои колеги смятаме, че е крайно време да се сложи край на подобно отношение. 
 
М.К.: Вие специално казахте, че живеете в Истанбул, който обаче през последните няколко месеца беше подложен на редица атентати. 
М.Й.: Много скоро на 300 метра от дома ми избухна бомба. В този момент гледах филм по телевизията... и това означава само колко много сме свикнали със ситуацията. Ние сякаш живеем в някакъв филм, сякаш това не е действителният живот, а го гледаме на кино и, разбира се, че се страхуваме. Още повече, че не се знае кой е източникът на тези терористични актове. Хората се страхуват, една от най-големите улици в Истанбул стана твърде неоживена. За новогодишната нощ много места останаха празни. Вие знаете какво се случи в нощния клуб „Рейна“... няма как да не се страхуваме от тероризма. 
 
Въпреки това 32-годишната писателка смята, че бягството не е изход – за това е избрала да продължи борбата си в Турция. 
М. Й.: Струва ми се, че съм свикнала с този живот и едва ли бих могла да живея на друго място. Според мен напускането на страната не решава проблема, не е изход. Аз обичам борбата и възнамерявам да се боря докрай. 
 
М. К.: Коя е следващата история, която бихте разказали в книга? 
М. Й.: Вече имам такава история. Това е версията на Сорая в големия град. Разказва за една жена, която е била насилена в детството си и се бори за оцеляване.


ИЗБРАНО