Соня Александрова, кинокритик, в специална кореспонденция за HBO България от кинофестивала във Венеция, 31 август - 10 септември 2016 г.
На 73-а Мостра на киното във Венеция се състоя световната премиера на тв поредицата “
Младият папа” на Паоло Сорентино. Първите два от 10-те епизода на международната копродукция на Sky, HBO и Canal+ бяха показани при препълнена зала и с нестихващи ръкопляскания.
Сериалът разказва въображаемата история на художествено измисления Пий XIII, роден Лени Белардо - първи американски папа, млад и амбициозен, изигран великолепно от британския актьор Джуд Лоу. В него участват и Даян Кийтън (монахиня Мери - американка, живееща във Ватикана, отгледала Лени и помогнала му да се издигне до папа), Силвио Орландо (кардинал Войело, държавен секретар) и други.
Премиерата на сериала в България е в петък, 28 октомври 2016 г. от 21 ч. по HBO, а първи епизод ще бъде достъпен за свободно гледане онлайн, без регистрация на experience.hbo.bg.
* * * * * * *
Паоло Сорентино:
Как ви хрумна идеята за този филм?
Сорентино: "Тя се роди преди много години.”
Написването на сценария изисква огромна работа. Какви материали използвахте?
Сорентино: ”Това беше изключително дълъг труд. Използвах много и най-различни източници- изчетох книги, дневници на кардинали, които разказват ежедневно собствения си опит и живот. Имах и срещи с ватиканисти. Запълването на десетчасов разказ изисква задълбочени изследвания.”
Какво е значението на прекрасната начална сцена?
Сорентино: ”Исках да представя героя като нормална личност, която става папа. Човек с всичките противоречия на свещениците, той носи страха от детството си, когато е бил изоставен. В неговите държавни решения прозират човешките му слабости.”
Папата е американец, какво е значението на националността му за действието на филма?
Сорентино: ”Той е американец, защото имах драматургична нужда да разкажа през погледа на външен човек как е организирана и какво става във Ватикана.”
Защо кръстихте Лени "Пий XIII"?
Сорентино: ”Папите сами избират името си, което обикновено насочва към политическата ориентация на предшествениците им със същото име. Известно е, че Пий XII е консерватор. Така че името вече предполага намерението на папата по време на папството му.”
Какво мислите за папа Франциск и беше ли той пример за Вас?
Сорентино: ”За да преценим папите, трябва да използваме и да се поучим от системата на католическата църква- тя оценява след известно време, за разлика от нас, които бързаме да се произнасяме. Папа Франциск е отскоро във Ватикана, за да бъде съден.”
Лени е много консервативен и рационален, той е противоположен на папа Франциск. Това специално ли е търсено?
Сорентино: ”В църквата е възможно и вече съществува редуване на консервативни и прогресивни свещеници. Със сигурност за мен беше по-интересно и необичайно да разкажа за реакционен папа, при положение, че в момента имаме прогресивен, който говори сам за себе си.”
Според Вас какво би се случило, ако наистина се избере един папа толкова млад, хубав и привлекателен?
Сорентино: ”Човек очаква фактите да са логични, но те не винаги са такива. Нямам представа какво би станало.”
След толкова време кино защо се обърнахте към телевизионната индустрия?
Сорентино: ”Да си призная, бих работил в нея още преди много години. Винаги ме е привличала идеята за дългото разказване. В Италия тогава още липсваха две основни неща- творческа свобода и необходим бюджет. Сега те са налице и аз работих с удоволствие в телевизията.”
Как променихте режисурата си?
Сорентино: ”Режисурата е една и съща. Работата е много по-трудна, дълга и уморителна, но в основата си е същата. Сценарият обаче изисква различен подход. Киното обикновено маха или се отказва от някои неща, докато телевизията гледа да добавя и допълва.”
Не мислите ли, че за вашия толкова силен и впечатляващ визуален стил, тази история просто изисква голям екран?
Сорентино: ”Филмът има своя точен формат. Религията и Ватикана са много обемни теми. Само един игрален филм би бил недостатъчен. Междувременно телевизионният екран става все по-голям. Моите деца, когато гледат филм на компютъра, се чувстват добре и мислят, че са в киносалона.”
Снимахте ли във Ватикана, по-специално “Пиета” на Микеланджело?
Сорентино: ”Не, всичко е реконструирано.”
Искахте ли разрешение за снимки?
Сорентино: ”Не. Ватикана си има своя избор. Те не ми позволиха да я видя, аз не им показах филма си.”
Секретността, която обгръща Ватикана, ви служи за вдъхновение или е ограничение?
Сорентино: "Всичко прочетено, намерено, научено е извор на вдъхновение, докато вече известното не е. В сериала няма скандали от Ватикана. Той е достатъчно ловък, за да се дискредитира сам. Няма нужда това да се прави във филма, не е забавно.”
Каква реакция очаквате от бъдещата си публика?
Сорентино: ”Публиката е много разнообразна. Единственият зрител, когото наистина познавам, съм аз самият. Имам чудесни очаквания.”
Как завършва сериала?
Сорентино: ”За съжаление, не мога да ви кажа.”
Каква е ролята на Ватикана и католическата църква в личния Ви живот?
Сорентино:” Сигурен съм, че всеки от нас е имал момент, когато се е изкушавал да прегърне онзи живот. Изглежда по-успокояващ, спокоен, съзерцателен, с по-малко отговорности. Филмът иска да покаже, че темата за намирането на точния избор е всеобща.”
Веднъж споменахте, че ще направите още четири филми и после ще спрете. Шегувахте ли се?
Сорентино: ”Не зная, трудно е да се каже. Бъдещето ще покаже.”
* * * * * * *
Бележка от режисьора:
“Ясните знаци за божието съществувание. Ясните знаци за божието отсъствие. Как вярата може да бъде търсена и изгубена. Величието на святото, твърде голямо, за да бъде разбираемо, когато се бориш с изкушения и когато всичко, което би могъл да направиш, е да им се отдадеш. Вътрешната битка между ограмната отговорност като Глава на католическата църква и нещастието на обикновения човек, когото съдбата (или Светият дух) са избрали за Папа.
И най-сетне, как да боравиш с властта в държава, където догмата и моралният императив са отричането на властта и безрезервната любов към ближния. Ето за това става дума в „Младият папа“."