Позитивен трилър. Защо трилър?

19 октомври 2016 | 10:46 Дачев

Владислав Прелезов ("Снайпер", ВТК):

София осъмна за първи път щастлива. Началото на утопичен филм, субтитрите са на няколко езика. Рекламите са за позитивен трилър. Защо трилър? Защото положителното мислене винаги е захлупено от пошлостта на ежедневието, социален гнет, неправди и цялостна деструктивност. Да не говорим за кървавите семейни драми, станали всекидневие у нас. Героите – красиви, накрая се превръщат в налудничави персонажи, търсещи средства за оцеляване, непризнати, отчаяни. Какъвто и сценарий да напишем, винаги радостта е на заден план, защото обществото е на тотални консуматори, на хора – изпразнени от съдържание, от омраза към индивида, съседа, приятелите /доскоро/, най-близките, децата. 

Защо толкова мразим себе си? Водим класациите за най-тъжния, най-песимистичния народ, винаги сме на последните места по свободи, инициативност, в същото време по болести и лоши навици сме на челните. Що за нация? Която се опиянява от собствената си трагедия. Защо допуснахме това? Да потънем в шизофренни светове и тези, които искат да бъдат щастливи, също да са зелени от комплекси. Крият се, правят се на обидени, предпочитат затворените общества, които с обикновена радост извличат наркотика на сектите. Отново ставаме излъгани.

Голямата липса на Личности. На тези, които ще определят позитивните настроения, ще ни дърпат напред. Дошли от извънземна планета? Дано все пак се случи.
Мижитурките. Няколко са причините за тяхното развитие. Толкова покълват, че покриват все повече територии. Политически, финансови, бюрократични, задушаващи нормалното протичане на ежедневието. Превръщат ни в маси, тълпа, човешки ресурс, личен състав. Защото го позволихме? Постепенно и оправдателно.

Освен за убийства по новините, за тичане на репортери по апартаменти, входове, сайванти и кърища, с въпроса „Как се чувствате?“, никой не обясни, защо водещите новини стават битови, елементарни, първични. Къде са причините, решенията? Държавата, законите, структурите й? Скандалите. За дюни, сценарии, схеми, министри, съд, прокуратура. Защо се стигна обикновените семейни проблеми да пръскат повече кръв и от най-страшните филми за вампири? Кой се усмихва? Социалният мир и малкото радости, които рядко ни спохождат. Негативното мислене? Не е ли време да спрем да доминира над мен, вас и всички останали?

Търся добрата новина. С цялото си сърце я желая. Истинска, светла, весела, невъзможна. Народна, обединяваща, лидерска, вярваща. Новината на деня, на годината, на десетилетието, на промяната, на прехода, на забързаното ежедневие, на семейството, на обществото. На България. Тогава има смисъл и от позитивния трилър, защото мързелът на ленивото ежедневие ще пропадне вдън земя, лъжите ще се разсеят, ще се заметат от главните герои и ще разберем, че положителните частици не се събират с отрицателните, а доминират навсякъде и връщане няма назад. Кои съсипаха този сценарий? Или захласнати от кървавите новини, ние им помогнахме и проспахме събуждането. Станахме безгласни букви на цялата система.

Колкото по-бедни, толкова по-свирепи и отдадени на първичните страсти. Опиянени, че сме втора ръка в Европа, но и втора в собствената си страна.

Да седнем и да напишем нов сценарий. Не е късно. В началото ще въстанат срещу мисълта, позитивните, смелите. Но това е пътят на израстването. Разликата между едните и другите. Различните каузи.

Филмът е към края си. С изненада разбрах, че има продължение. Това е и моята надежда. Все още напразна...



ИЗБРАНО