39-годишният американски актьор Логън Маршал-Грийн даде интервю по повод старта на сериала "
Куори" (HBO), записано преди месец в Лос Анджелис, което предлагаме на вашето внимание.
* * * * * * *
- Въпрос: Как изградихте образа на Мак, ползвахте ли източници извън книгите за Куори?
ЛМ-Г: Създателите и аз се интересувахме повече от момчета като Карл Марлантис (ветеран от Виетнам и автор на бестселъра "Matterhorn: A Novel of the Vietnam War" - бел.ред.) и от това, да бъдат повече истински, отколкото "кашкави". Затова и повече ме вълнува войникът, отколкото някой, който убива за заплата, така че ползвах директно опита на Карл Марлантис.
Всъщност моят баща е този, около когото опитах да оформя героя си Мак. Татко ми, който вече почина, бе от военноморските сили и е плавал в южния Тих океан през Втората световна война, така че е от друго поколение. Той не е от чувствителните ню-ейдж младежи, както и Мак не е, и ми се видя интересно да го видя да се връща от война, алиениран не само от собствената си държава, но и като човек, изгубен в странната нова ера. Той носеше носна кърпичка в задния си джоб, ставаше прав, когато жена ставаше от масата, бе категоричен друг да не плаща вместо него - ето ви гордостта и морала на 1950-те години, той не е от 70-те.
- Въпрос: Мак и приятелят му Артър се връщат у дома, където ги очернят като убийци, защото са въвлечени в кръвопролитие във Виетнам. Как това го тласка към решението да стане наемен убиец?
ЛМ-Г: Има някакво антагонистично взаимоотношение между страна и войник. За виетнамските ветерани е нямало сигурни зони, никой не ги е искал, те са "беля-хора", другите хвърлят яйца по автобусите им, хората излизат на протести срещу тях... Нали се сещате, че тези войници просто са си вършели работата?
Това една перфектна война ли е? - Не. Имала ли е цел? - Вероятно не. Това не е Втората световна и тук е проблемът - тя е провал. А тези, които са поели вината за това, не са били офицерите или генералите, а войниците.
Така че, Мак не просто е разочарован от аферата на жена си или от клането или че не може да си намери работа и не се разбира с баща си - той е гневен на своите сънародници. И това го подтиква към ужасния избор, който прави.
- Въпрос: Мак страда и от внезапни реминисценции и странни спомени, дали няма посттравматично стресово разстройство (ПТСР)?
ЛМ-Г: Изобщо не коментирам термина ПТСР, защото към 1972 г. не е съществувало разбиране за него. Според мен, при Мак говорим само за травмата и особеностите й. Между другото, говорейки за травмата на героя, същинската травма е понесена от семействата на тези войници. Те дадоха своите жертви: когато ветераните от Виетнам се завръщат, 9 от всеки 10 техни семейства се разпадат. Да добавим и алкохолизма, зависимостта от хапчета и нощните кошмари, при които се събуждаш, душейки жена си, която обичаш... Било е пълна бъркотия.
- Въпрос: Има ли някаква прилика с това, което преживяват днес войниците от Афганистан и Ирак?
ЛМ-Г: За мен, слонът в стъкларския магазин е Министерството по делата на ветераните, тъй като нещата не са се променили много. Усилията му не са достатъчни и няма никакъв план за социализирането на ветераните. Лесно превръщаме мъже и жени в убийци, но когато трябва да ги превърнем обратно в човешки същества, нямаме абсолютно никакъв план за това.
Във Виетнам момчетата участват в престрелки в джунглите на югоизточна Азия, като ги прехвърлят натам и обратно в рамките на 24 часа, понякога и по-малко. Никой обаче не работи по тяхното връщане в обществото, а именно връщането в обществото "заобикаля" Мак през целия сериал. Сам той просто не е в състояние да се приспособи, а програма за това отсъства.
И все още няма! Заковаваме момчетата обратно вкъщи със семействата им директно от битката в Афганистан. Има някакви консултации за тях, но те изобщо не са равностойни на месеците и годините, през които са подготвяни да влязат в бой. Просто ги връщаме - и ги изритваме.
- Въпрос: Виждаме, че Мак е раздвоен за ролята си на убиец, но в един момент той казва "Оцеляваш само, ако не ти пука". Наистина ли го вярва?
ЛМ-Г: Това е негова фраза, но всъщност не вярва в това. Ето в това е моята работа - да се уверя, че вие разбирате неговата загриженост и че в него има човек. За аудиторията е трудно да преглътне разказ за наемен убиец в днешния климат, ето защо е толкова съществено той всъщност да не вярва на тези думи. Мисля, че целта и потенциалът на творбата е в тънката нишка, която трябва да изплета, за да го подкрепят зрителите. А единственият начин да го направя е с истината и емоцията във всичко, което прави, така че когато убие някого, това да не носи някаква слава - това е жертва, приемана емоционално.
- Въпрос: Този герой навлиза в мрачни психологически дебри. Труден ли бе за Вас, емоционално?
ЛМ-Г: Той е обогатяващ, но ако ме питате дали съм се забавлявал - то не, а и не би било професионално да се забавлявам. Със сигурност въздържах Мак от крайности - аз не можех да го пусна, понеже и той не ме пускаше. Имахме едва по 8 часа между снимките. За късмет, семейството ми не бе наблизо твърде често, но когато дойдоха при мен за цял месец в Ню Орлиънс, ето тогава ми стана трудно - трябваше направо да си "сменям козината", за да се връщам в реалността като съпруг и баща на две деца. Някои от големите актьори, с които съм работил, могат просто да "включат" и да "изключат" - но аз не мога. Постоянно мисля за това, как да направя дадена сцена по-добре, така че винаги съм влязъл в образ...
