На сайта
efunds.bg бе публикувана
Методология (pdf файл) за разпределение на финансовия ресурс от ЕСИФ (европейските структурни и инвестиционни фондове), която решително
променя финансирането на медиите.
За разлика от предишния програмен период 2007 - 2013 г., когато е постигната информираност на населението (за съществуването и фокуса на европейските програми) от над 60%, за сегашния период 2014 - 2010 г. методологията изхожда от този факт и предвижда не водеща, а поддържаща роля на електронните медии - телевизия и радио, под 30% дял в бюджета за комуникации на съответните програми.
В документа се казва:
"Основният фокус (т.е. над 70% - бел.ред.) в Комуникационните планове на програмите следва да бъде насочен в конкретни дейности с различните целеви групи и задълбочена специализирана работа с тях, съобразно идентифицираните комуникационни нужди чрез разнообразни дейности, в това число и иновативни събития за директна комуникация. Предвид тенденциите в световен мащаб за нарастване на влиянието на Интернет и социалните медии във формирането на общественото мнение и нагласи, следва дейностите по комуникация да се фокусират и върху присъствие в интернет пространството и използване на социалните мрежи при работата със специфичните целеви групи."
В самата Комуникационна стратегия комуникационните канали извън електронните медии са определени като онлайн медии, социални мрежи (facebook, twitter, google plus, linkedin), мрежите за споделяне на файлове (youtube, vbox7), външна реклама (билбордове и др.), печатни материали (бюлетини, брошури и др.), а директната комуникация представлява организиране на събития, информационни дни, семинари, обучения и т.н. Друг канал съставляват и ПР-активностите.
Предполагаемо, автор на Методологията е Централният информационен офис на бул. Дондуков 1, в състав от 3 души, който се отчита пред отчита пред Комитета за наблюдение на Споразумението за партньорство, който е в състав - на база Заповед на Томислав Дончев от 17.11.2015 г.: Томислав Дончев - председател и 47 членове - министри, зам.-министри, директори на дирекции, областни управители, ректори, представители на различни организации. Проектът за Методологията е изпратен до членовете на Комитета със срок за съгласуване и коментари до 15 юли 2016 г.
* * * * * * *
Днес АБРО - Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори - излезе с официална "Позиция относно Методология за разпределението на финансовия ресурс за информация и комуникация на оперативните програми и финансовите инструменти, съ-финансирани чрез ЕСИФ"
В нея се изразява несъгласие и се настоява за преразглеждане на методологията. Позицията на АБРО вероятно е насочена към председателя на Комитета, зам. министър-председателя Томислав Дончев, който би могъл да инициира евентуалното преразглеждане.
По-долу публикуваме пълния текст на позицията:
"Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори – АБРО изразява своето несъгласие с Методология за разпределението на финансовия ресурс за информация и комуникация на оперативните програми и финансовите инструменти, съ-финансирани чрез ЕСИФ – Приложение № 3 към Националната комуникационна стратегия за програмен период 2014-2020, публикувана на сайта www.eufunds.bg.
Считаме, че необмислена административна регулация на пазара може да доведе до предотвратяване или нарушаване на конкуренцията и в крайна сметка до липса на ефективност. Известно е, че конкуренцията и свободната инициатива в стопанската дейност създават най-добрата основа за равнопоставеност на пазарните участници и запазване на тяхната независимост от държавата.
Предложената Методология необосновано и с непазарни средства пренарежда естествената пазарна среда. Въвеждат се ограничения за използването на най-разпространените комуникационни канали за информиране на българските граждани – телевизията и радиото.
Методологията сочи, че електронните медии са предпочитаният от населението информационен канал. Същевременно въвежда праг от едва 30% от годишния бюджет за комуникация на програмите - за директно купуване на програмно време в телевизия и радио.
Данните, с които разполага АБРО, показват, че телевизията и радиото са предпочитаните от рекламодателите комуникационни канали. През 2014 г. и 2015 г. в близо 80% от случаите рекламодателите избират да информират българските граждани за продуктите и услугите си чрез телевизия и радио, при условията на свободна конкуренция.
Според изследване на Евробарометър, към януари 2014 г. достъпът на домакинствата в България до телевизия е 99 %. Социологическите данни сочат, че на месечна база около 96% от населението на България на възраст над 4 г., гледа телевизия. Не бива да се пренебрегва и фактът, че ефирната телевизия, както и радиото, са изцяло безплатни комуникационни канали за населението. Достъпът до интернет и преса е свързан с допълнително плащане на абонамент или брой.
Предвид високото ниво на пенетрация, радиото и телевизията традиционно покриват най-широк спектър от разнородни групи аудитория.
По тези причина пазарните механизми трайно са наложили радиото и телевизията като предпочитан посредник за разпространение на информация до българските граждани.
Също толкова необосновано е и въвеждането в Методологията на пропорционално разпределение на предвидените средства за директно купуване на програмно време от радио и телевизия (30%) между национални спрямо регионални медии, в съотношение 80:20.
Съотношението дава неоправдано предимство на радио-програмите със статут на национални програми. Самото тълкуване на текста е неясно. Радиоверигите, чиито програми покриват голяма част от населението на страната, следва също да се третират равнопоставено с т.нар. национални програми. Някои от радиоверигите достигат до повече от 50% от населението на Република България.
При взимането на решение за директно купуване на програмно време, определящ трябва да е на първо място рейтингът на дадена програма, т.е. аудиторията и целевите групи, до които тя достига. Такъв е пазарният механизъм за разпределение на средства.
Цели на Националната комуникационна стратегия са да бъде постигната максимална публичност и информираност за възможностите за финансиране за българските граждани и също максимална прозрачност в процеса на изпълнение на програмите. Тези цели не могат да бъдат постигнати с административното въвеждане на ограничения, които не съответстват, нито на медийната среда, нито на пазарните принципи на свободната конкуренция.
Процедурата за пряко договаряне с доставчиците на медийни услуги, съгласно европейската регулация (Директива 2014/24 ЕС) и ЗОП, цели постигането на определени социални цели. Тази процедура води до по-широка информираност на българските граждани и съответно ефективност, навременност и непосредствено партньорство при реализиране на комуникацията.
Бихме искали да изразим позиция за преразглеждане на Методология с цел съобразяване на правилата на конкуренцията и закона, равнопоставеност на пазарните участници и запазване на тяхната независимост от държавата."
