„Влюбеният мъж“ е само една от „ролите“ в живота на Ненчо Балабанов. Останалите си житейски роли актьорът, нашумял с имитацията си на премиера Борисов, сподели в предаването „Десет“.
Детето в мен - Бих казал, че имах едно много щастливо и свободно детство – без ограничение, без вечерен час. Цяло лято прекарвах на село при баба и дядо – нещо, което, за съжаление, днешните деца не знаят какво е. Това бяха едни прекрасни два месеца. Освен това от ранна детска възраст знам какво е работа, как се изкарват собствени пари. Опрашвал съм слънчоглед – една много интересна дейност, която съчетава фитнес, разходка сред природата и дисциплина за един 15-годишен човек.
Аз, куклата - Не третирам жените като кукли. Благодарен съм и се радвам на вниманието км мен, което нарасна с популярността през последните години. Това ме ласкае и ме радва. За мен жените са една много силна част от човечеството - с много силни характери. А българките са най-красивите жени в целия свят и това не е комплимент.
Човекът глас - Както доста аспекти от работата на актьора, и дублажната професия е нещо, което трябва да комбинираш с други неща. Няма как да правиш само това и да си доволен. Това се дължи на естеството на пазара и на пиратството - много фактори са намесени за това човек да не може да се издържа само с дублаж. С повечето колеги обаче сме свикнали да можем да комбинираме няколко неща, за да можем да практикуваме любимата професия, която сме си избрали от деца. Това е една суперинтересна и много, много забавна работа, която е свързана с много смях. Анимационните филми обикновено, освен че са с много сериозни послания към младите хора и родителите, са и с много чувство за хумор и неща, които в игралното кино няма как да се видят. От много години се занимавам с това и не съм спрял да го правя. Страшно удоволствие е.
Спортистът - Преди около 5 години започнах да играя тенис и това няма нищо общо с премиера (Бойко Борисов). Просто съвпадение. Много ми хареса като спорт. През годините не бях много спортна натура. Сега го отдавам на факта, че не съм харесал спорт, който да ме запали и да ме накара всеки ден да играя. Е, преди пет години го намерих. Правя го за удоволствие. Приятно ми е, когато напредвам, но нямам амбиции за шампион. Правя го за спорта – за тонус и енергия.
Певецът – Записах се в Нов български университет, за да стана дипломиран певец. Седмица по-късно обаче излязоха резултатите от НАТФИЗ и се оказа, че съм приет и там - при Румен Рачев, Жени Пашова, Любо Гърбев и много други преподаватели. Много се радвам, че избрах НАТФИЗ, защото тези хора ми дадоха много. Помогнаха ми да допълня и да мога да комбинирам качествата, които съм имал и съм развивал през годините. Не казвам, че ако бях избрал НБУ, нямаше да се случат хубави неща, но за мен винаги е по-добре, когато артистът може повече неща.
Влюбеният мъж - Влюбен съм във всичко, което правя, във всички хора, които са около мен, в мястото, на което живея, във всяка една сутрин, в която се будя с желание да отида там, където трябва да отида. Влюбен съм и в жена. Да, Йоанна е (Драгнева – бел.ред.). Избягвам да говоря за личния си живот, не защото крия каквото и да било, а защото се опитвам да си запазя едно пространство, в което да мога, да се отдам на някаква индивидуалност, без други погледи и любопитство.
Родителят - На 25 години станах баща. Ако да бъдеш отговорен, е достатъчно условие за това дали си готов да бъдеш родител, да – бях готов. Още на 21-22 години си бях отговорен индивид, който може да си застане зад думата, действията и да бъде дисциплиниран. Да си баща е много сериозно предизвикателство. Поощрявам сина си да бъде артистичен, но той е твърде малък, за да си избере накъде да се насочи. В момента търси и опипва талантите в себе си. Рисува много добре – нещо, което аз не мога да правя изобщо. В момента му е по-любопитно да се изразява по-интровертно – рисунки, скулптури от моделин, пече си фигурки. Борави добре с ръцете. Има заложби и за актьорство - суперхитър и манипулативен е, като всеки бъдещ актьор. С майка му сме решили да бъдем зад него и да му помагаме в това, което избере да прави.
Тъжният клоун - Не се чувствам като тъжния клоун. Когато съм уморен, намирам време да си почивам. Не робувам на това, че винаги трябва да бъда забавен, да бъда център на вниманието. Това ми харесва ми, естествено, щом съм избрала тази професия, но когато имам нужда да се заредя, ставам и си тръгвам. Докривява ми единствено, когато се сблъскам с невежество, простотия, лошотия.
Премиерът - Той е един от успешните образи, които съм показал. Радвам се, когато хората се забавляват. Всички актьори по света, които са си спечелили някаква популярност, имат образ, с който са започнали или с който ги помнят масово. Няма нищо лошо, важното е хората да се забавляват.
