събота, 19 април, 22:10 часа, Нова телевизия
Престъпление и наказание
Имат ли убийците съвест? Какво се върти в главата на човек, чакащ смъртта си зад решетките? Отговаря ли наказанието на престъплението?
Тази събота в “Ничия земя” Даниела Тренчева дава отговор на тези въпроси в историите на двама доживотници – така се наричат осъдените да прекарат остатъка от живота си в затвора.
Всеки ден в продължение на 27 години да умираш по малко, да загубиш всичките си роднини без да можеш присъстваш на погребението им, съпругата ти да те чака да излезеш, но не жив… “Затворът във Варна. Има хора, обречени да нямат бъдеще по-далеч от столовата. Виждат света през книгите и през дебелите диоптри на греховете си… Те вярват, че са изкупили вината си. Посрещането на деня със слънце на решетки е забавно няколко дни. После сетивата им ги водят до лудост, редуваща се с примирие, редуващо се с търсене на опрощение, после гняв, накрая търсене на спасение, безпомощност и пак отначало…”
* * * * * * *
Човекът, който обра църквата
Вероятно много пъти, чувайки новина за ограбена църква, сте се чудили как изглежда човек, който може да посегне на Божия храм. Минути преди Христос да възкръсне, Елена Чопакова ще ви запознае с един такъв човек – Петър от Лазарово.
В пристъп на умопомрачение откраднал паничката с десетина лева, след което си признал. От тогава не е стъпвал в селската църква – от срам, че не може да върне парите. В търсене на опрощение купува свещи, за да... чете книги.
“За Петър от Лазарово хубавото е просто далечен и избелял спомен. Той няма нито едно веществено доказателство, че някога е бил щастлив. Заровен в книги и мизерия, накрая на живота си, той търси хепиенд между страниците на най-верните си приятели… И на нас, както и на вас, ни е трудно да съдим на Велика събота. Може би, защото Бог се радва повече на покаяли се грешници или пък защото нито ние, нито вие сте постили, предпочитаме да оставим присъдата на Петър не в ръцете на Районния съд, а на възкръсващия Бог.”
