На фокус през май: ”Големите изобретения” по DVL

 

Исторически личности – Мария Кюри

24 май 2014 в 15:30

 

От ранна възраст мадам Кюри получава уроци за значението на образованието. Като възрастна тя става забележителна героиня в областта на науката. Нейната всеотдайна работа, независимост от бедността и болестите, дава на света теорията на радиоактивността – термин, създаден от нея; откриването на полония, наречен на името на родната й Полша; и отделянето на радия. Мария е първата личност, удостоена два пъти с Нобелова награда – по физика и химия. Тя се отказва от възможността да печели от изследванията си върху радия, за да може откритията й да се използват за изследвания на рака.

 

Мария Кюри изобретява методика за отделянето  на радия от радиоактивните отпадъци, която дава възможност за внимателното му изследване, особено на терапевтичните му свойства. През целия си живот тя популяризира използването на радия с цел намаляване на страданията, а по време на Втората световна война настоява за използването на мобилни рентгенови устройства при лечението на ранените войници. Тя носи епруветки с радиоактивни изотопи в джоба си и ги държи в чекмеджето на бюрото си, без да си дава сметка за вредния ефект на радиацията върху собствения й живот. 

 

Силата на знанието - Мария Кюри в Париж

 

През пролетта на 1898 Мария Кюри моли бившия си преподавател професор Липман, член на Академията на науките, да представи на предстоящата седмична среща новата й работа за урановата радиация. Младата учена знае много добре, че в надпреварата в областта на научните изследвания победителят е само един, особено когато си жена, при това не французойка, а полякиня. Само тогава можеш да разчиташ на признание и сериозна финансова подкрепа за бъдещите си изследвания. А в този момент блестящата възпитаница на Сорбоната се нуждае особено много от помощ и подкрепа. Тя и съпругът й Пиер работят в жалки условия: лабораторията, в която двамата прекарват почти по цели денонощия, е невъобразимо гореща през лятото и ледено студена през зимата, без да се споменава течащия покрив (тя отбелязва върху работните маси местата, на които вали, за да предпази от намокряне случайно оставени инструменти, материали или други работни средства). Цялото й работно оборудване е остаряло. И въпреки това, с невероятно усърдие и дисциплина тя открива и изследва тайнствените излъчващи елементи, които ще прославят нея и съпруга й Пиер. 

 

Много преди Мария Кюри да бъде привлечена от добрата репутация на университета студенти от цял свят се стичат в Париж. Към средата на 13ти век техният брой надхвърля  20.000. Първият колеж отваря вратите си през 1257 година. Той е построен със средства на краля и е основан от Робер дьо Сорбон. Скоро след това Парижкият университет преживява първия си разцвет, но никога не загубва независимостта си. През последните седем столетия институцията се радва на голям интерес, не на последно място поради това, че се намира в Париж – град, който отдавна се е превърнал в средище на интелектуалното развитие. Той не само участва в политическите брожения, но често е и техен инициатор.

 

 

Чудата наука - Полетите

 

Двамата братя се занимават с ремонт на велосипеди, което ги убеждава, че летящият апарат може да бъде много нестабилен, и въпреки това - управляем, както при велосипедите. Построените от тях хвърчила са здрави като велосипедните рамки, а за изпитване на творенията си те използват велосипедни части. Първите самолети на братя Райт развиват не повече от 65 км/ч. Днес един търговски самолет може да достигне до 800 км/ч. На какво се дължи фактът, че съвременните самолети летят 12 пъти по-бързо? 

 

Един пилот от Английските Кралски военновъздушни сили – Франк Уитъл, си спомня своите училищни експерименти с древногръцкото съоръжение ‘Аеолипил’. Този пилот твърди, че бихме могли да летим по-бързо, ако летим на по-голяма височина, поради това че на по-големи височини въздушното съпротивление е по-малко. Бъдещето на авиацията довежда до създаването на „Еърбъс A380“ – най-големия пътнически самолет в света, както и до ултразвуковия самолет с въздушнореактивен двигател, построен от НАСА. Какво ли ще бъде следващото необичайно откритие в областта на летенето?

 

Великите идеи на Джеймс Мей - Ела, полети с мен

24 май 2014 в 22:00

 

В ‘Ела, полети с мен’, Джеймс търси по-добър и по-смел начин, за да достигне от точка А до точка Б. За целта той тръгва на пътешествие из замръзналата степ на Русия, за да поеме управлението на превозно средство, пазено в тайна от обществото до 90-те години на 20ти век – “екраноплана”. Със способността си да се плъзга по вода и лед с извънредно висока скорост, този летателен апарат първоначално обърква американските разузнавателни служби.

Продължавайки пътуването си, Джеймс се отправя към САЩ, за да се опита да пилотира единствената оцеляла летяща кола в света в първия й полет от четири години насам. Някога легендарната Аерокола на 50-те години е била любимка на небесата, а пътниците й от миналото, като Мерилин Монро, Ава Гарднър и Лана Търнър доказват че летящата кола може да бъде най-големият магнит за младите жени.
 

В търсене на най-малкия хеликоптер в света Джеймс се отправя към Япония, където открива машина, поддържана във въздуха от четири малки двигателя, всеки от които с големината на едро пиле, но с мощността на десет коня. Джеймс наблюдава с изумление излитането на машината.

В процеса на своите търсения Джеймс се превръща дори в човешка ракета, когато в една извънградска градина привързва към гърба си раницата с ракетата, която консумира повече гориво от един джъмбо джет.

И накрая, в Калифорния, Джеймс среща най-голямата си мечта – последното от дългата поредица изобретения на д-р Молер, човек посветил 40 години от живота си на конструирането на летяща кола, която може да се издигне във въздуха по вертикала. Управлението й е толкова просто, че всеки може да лети с нея, но дали светът е готов за нея?

 

 

Исторически личности – Александър Греъм Бел

25 май 2014 в 15:00

 

Иновациите и решимостта могат да доведат до създаването на изобретения, които да променят света. Такъв е случаят с Александър Греъм Бел и неговия асистент Томас Уотсън, които превръщат един проект за усъвършенстване на телеграфната система в мечтания телефон. Уроците на Бел по говорна реч с глухи деца подклаждат у него страстта да се посвети на това откритие. Докато наблюдава как едно малко момче се мъчи да се научи да говори, у него се поражда идеята да създаде устройство, което може да усили звука до степен, при която глухите да могат да го чуват. Така е създаден първият телефон.

 

Докато продължава с експериментите си в Брантфорд, Бел донася в дома си работещ модел на своя телефон. През 1876 година, от телеграфна служба, намираща се на 8 км от Брантфорд, Бел изпраща пробна телеграма, за да покаже, че е готов. Любопитните наблюдатели, натъпкани в офиса му в качеството на свидетели, чуват в отговор слаби гласове. Следващата вечер Бел удивява гостите и семейството си, когато в дома му се получава съобщение от Брантфорд по импровизирана жица, опъната във вътрешността на тунел по протежение на телеграфните жици и огради. Този път гостите на семейството чуват ясно хората в Брантфорд да четат и пеят. Тези експерименти доказват убедително, че телефонът може да работи на далечни разстояния.

 

Чудата наука - Телефонът

25 май 2014 в 15:30

 

Един човек с музикален слух, един от първите, опитали се да научат глухите да говорят, смятал че може да конструира "хармоничен телеграф". Той имал идеята, че няколко ноти могат да пътуват по жицата едновременно, за разлика от единичния код на Морз, предаван по телеграфа. Той смятал, че това е възможно, понеже разбрал погрешно работата на един автор, написана на немски – език, който той не разбирал, описвайки по-късно тази своя заблуда като "много полезен гаф". Човекът е Александър Греъм бел – изобретателят на телефона. 

 

Големият въпрос е: какво се случва в жицата? Как пътуват гласовете? В крайна сметка Бел и неговият асистент доказват, че различните тонове променят силата на електрическия ток в жицата. Всъщност, силата на тока се определя от вибрациите на гласа. Откритието на Бел предизвиква голяма суматоха и въпреки това, ще минат години, докато хората разберат неговата значимост: на кого бихте се обадили преди широко разпространената употреба на телефона? 

 

В крайна сметка телефонът, или по-точно казано, неговата електрическа мрежа, води до появата на Интернет. Днес повечето ни разговори са ‘безжични’, така че жицата, изобретена от Греъм Бел за придвижване на гласовете на дълги разстояния вече не е необходима. Но, как действа това? Някои казват, че дори безжичните разговори са много неестествен начин за комуникация. Гледайки към бъдещето, дали не ни чакат ‘безтелефонни’ обаждания?

 

 

Силата на знанието - Робърт Кох в Берлин

25 май 2014 в 16:00

 

Благодарение на идеите на своя основател – Вилхелм фон Хумболт, Берлинският университет, основан през 1810 година, е наречен “Майка на всички съвременни университети”. През 19ти век Берлинският университет става известен като ”реформистки университет”. Предстои практическото осъществяване на единството между изследователска и преподавателска дейност, при което студентите получават всестранно хуманитарно образование. Основната идея на фондацията на Хумболт е да се гарантира и защити свободната изследователска и преподавателска дейност, която се е възприемала като единно цяло. Закостенелите преди това немски университети получават сигнал за нов живот. Те се превръщат в лаборатории на интелекта и ученето. Скоро университетите придобиват известност и слава: големите учени и забележителните постижения привличат множество даровити студенти. 

 

Около 1900 година Медицинският факултет на Университет „Фридрих Вилхелм“, както е името му до 1949 година, е считан за най-добрият в цяла Германия. По това време Роберт Кох вече е водеща фигура в областта на бактериологията. Този човек е добре известен не само на светилата в своята област, но репутацията му е такава, че в днешно време би бил обявен за звезда. Ужасните болести антракс, холера, дифтерит и коремен тиф са на път постепенно да загубят зловещата си слава благодарение на неуморната дейност на Кох.

 

Исторически личности - Луи Пастьор

25 май 2014 в 17:00

 

Луи Пастьор се заема да реши някои от най-големите медицински загадки на всички времена. Големият френски учен, сам борещ се с последствията от прекаран удар, не се отчайва от научните критики и провалените експерименти. Решимостта му не го изоставя и при най- голямото му предизвикателство. Дали ваксината против бяс, която е изпитана само върху животни, ще успее да спаси живота на едно момче? Пастьор има куража да надникне в неизвестността. Той ни оставя забележително наследство – подобрени ваксини за бяс и антракс. 

 

Откритията на Пастьор довеждат до понижаване на смъртността след като експериментите му доказват, че болестите се причиняват от микробите. Изследванията му показват, че растящите микроорганизми, които се пренасят във вид на спори с праха по въздуха влошават качеството на напитките и бульоните. Той разработва процес, при който течностите се нагряват, за да се убият повечето бактерии, намиращи се в тях. Скоро този процес бива наречен пастьоризация. Днес Пастьор е признат за баща на науката за микробите и бактериологията, заедно с Роберт Кох. 

 

 

Чудата наука - Светлината

25 май 2014 в 21:00

 

За разлика от разпространеното мнение, електрическата крушка не е изобретена от Едисон. Заслугата за това принадлежи на много хора. Не забравяйте, че първата лампа е изобретена около 70,000 години пр.н.е. В началото се е използвала сценична светлина, която е била доста ненадеждна, след което тя бива заместена от електрическа дъга – т.нар. “дъгови лампи”, излъчващи светлина, която е заслепявала филмовите звезди до такава степен, че те са били принудени да носят слънчеви очила. Заслугата на Едисон се състои в това, че той е усъвършенствал електрическата крушка, превръщайки я в практичен, достъпен и безопасен продукт. Той е тествал над 5000 нишки, за да създаде трайна електрическа крушка – от бамбукова нишка до косъм, взет от брадата на асистента му. В същото време други са работели върху електрически крушки, използващи газове, т.нар. в днешно време енергоспестяващи крушки. 

 

Съвременните иновации в областта на осветлението са доста впечатляващи, като много от тях дори не могат да се видят с невъоръжено око – например, лазерите. Дълго време това е любимата теория на Айнщайн. Никой не знае какво да прави с идеята му за това, че ‘атомите могат да освобождават излишната си енергия във вид на светлина’. Когато бива изобретен лазерът, хората се шегуват, че лазерът е ‘решение, което си търси проблема’. Днес лазерът присъства навсякъде. В близкото бъдеще ни очаква терапия с лазерна светлина, осветяваща човешкия мозък.

 

Историята на електричеството - Искрата

25 май 2014 в 21:30

 

Този епизод разказва историята на първите ‘натурфилософи’ или учените, които започват да разкриват тайните на електричеството. Те изследват любопитната му връзка с живота, конструират странни и мощни уреди за производството му и дори опитомяват мълниите. Всъщност, това са хората, които полагат основите на съвременния свят. Електричеството без съмнение представлява фантастично чудо. Това е разказ за случилото се, когато е осъществено първото реално съгласувано усилие да се разбере електричеството; как сме се научили да го произвеждаме и съхраняваме, преди в крайна сметка да създадем нещо, което ни дава възможност да разполагаме с него винаги, когато ни е нужно - батерията.

 

В зората на 19ти век в едно мазе в Мейфеър, Лондон, най-известният учен на онова време – Хъмфри Дейви, конструира необикновен електрически уред. Широк 4 метра, два пъти по-дълъг и съдържащ отвратително миришещи стекове от киселина и метал, той осигурява по-голямо количество електричество от всеки от своите предшественица. Всъщност, това е най-голямата батерия, която светът е виждал. С нея Дейви поставя началото на нова ера.